Кристина Ангелова: „Какъв човек избираш да бъдеш, когато е по-лесно да се откажеш?“

Кристина Ангелова е един от най-новите членове на Ретина България – човек с ярко присъствие, силен характер и история, която вдъхновява още от първите изречения. Тя е адвокат и човек, който не просто се справя с предизвикателствата, а ги превръща в двигател за развитие. Кристина говори открито за пътя си, за диагнозата, която я е съпътствала от детството, и за начина, по който е избрала да живее – без страх, без самосъжаление и с много въображение. Днес тя е част от нашата общност и вярва, че силата на споделения опит може да промени животи.

„Аз съм една от всички! Всеки ден се боря с предизвикателствата, които ни сервира животът! Както обичам да казвам: „Животът обича да поднася изненади!“.

Аз обичах да правя планове за всичко! Имах по няколко плана за всяка ситуация и евентуалните неща, които можеха да се объркат! Но, повярвайте ми, никога не можем да предвидим, какво ни предстои, или да се подготвим за това, което ще се случи! С времето се убедих, че единственото нещо, което ни помага в действителност и винаги работи в наша полза, е собствената ни интуиция! И един ден започнах да се вслушвам в това, което тя ми казва! Спрях да планирам. Тогава животът започна да бъде много по-интересен и цветен за мен!

Сега имам цели и стремежи, а не планове!

Очните ми затруднения започнаха когато бях на девет години. Изпуснах една жълта стотинка на шарения килим и започнах да опипвам, за да я намеря. Последваха многобройни прегледи със специалисти офталмолози. Провеждаха всевъзможни изследвания и всеки път казваха: „Заболяването прилича на…, но не съвсем!“. Питаха ме дали имам черни петна в полезрението и дали виждам нещо вечер, а аз отговарях, че виждам всичко и вечер се справям, без да се блъскам в предмети на всяка крачка, нямам никакви петна. Чудех се какво толкова интересно намират в мен, но тогава не знаех какво още ми е подготвил животът!

Всички лекари бяха казали на родителите ми, че до една година ще загубя изцяло зрението си, с изключение на един професор, която беше казала, че така ще продължа да живея. И така стана! Не знаех какви са прогнозите на лекарите. Родителите ми ме оставиха да правя всичко като останалите деца. Не защото са лоши родители или не са се притеснявали, а защото, въпреки всички трудности, аз правех нещата не по-лошо от останалите. И сега продължавам да го правя. Осъзнавам, че тези хора са ми направили най-голямата услуга в живота! Дали са ми всичко, и то без ограничения!

По тази причина се запознах с много различни хора. Едни ме харесват и приемат каквато съм, а други смятат, че ги лъжа, защото не ми личи толкова много, че имам такъв голям проблем. Но въпреки това, всеки от тях ми е признавал, че не ме приема за човек с увреждане и никога никой от тях не си е позволявал да ме съжалява!

Превърнах своя дефект в ефект, защото разбирах, че имам затруднение, но бъдете честни спрямо себе си: „Има ли някой, който не се сблъсква с трудности в поне една сфера от живота?“. Трябваше да помня повече от останалите, защото не знаех кога какво ще ми е необходимо. Трябваше да слушам повече от всички, за да съм информирана и да съм научила всичко преди другите. Имам една незаменима приятелка, която винаги ми е казвала: „Кристино, на кой не му е трудно? Стегни се и намери решение!“.

Научих се да гледам всеки проблем от различен ъгъл. Всеки търси решение по общоприет шаблон. Но аз помнех, слушах и не се самосъжалявах, че нещо не виждам!

Веднъж попитах един познат как вижда толкова далече. Въпреки че няма проблеми със зрението, беше изключително трудно да прочете надписите на една витрина. А той ми отговори: „Не го виждам добре! Имам въображение! Виждам една-две букви от надписа и предполагам какво пише!“. Всъщност, ние сме много по-креативни от останалите. Мислим извън „кутията“!

Моето семейство е опората, която ме движи напред! Те застават зад всяко мое начинание, независимо от тревогите си, а гласуваното им доверие не ми позволява да се откажа! Хората, които с времето ме опознаха и станаха скъпи за мен, също ми вдъхват кураж и сигурност!А тези от тях, които са били предубедени, че няма да се справя, защото съм човек с увреждане, също накрая стават мои приятели. Техните опасения и притеснения, че няма как да направя нещо, ме карат да намеря начин, по който да им докажа, че грешат.

Най-ценното, което научих от очните специалисти, е това, че разбрах как да слушам организма си и най-вече да се вслушвам в него! Аз имам изключително рядко срещан синдром и проблемът с очите е само едното от трите проявления на синдрома. Дълго време не разбирах как така това, което е добре да се прави и да се приема, за да подобря походката си, примерно, оказва лошо въздействие на очите и обратното. Вече се старая да намеря баланс и умереност!

Смятам, че чувството да си част от нещо е това, което ми липсваше досега. Вярвам, че възможността да бъдеш полезен на някой като теб, без да налагаш своето мнение, е незаменимо чувство!

Колкото и да те обичат и подкрепят родителите, роднините и приятелите, те не могат да те разберат и не са и длъжни. Всеки прави това, което смята, че е най-доброто според него, но дали е така и за теб!?

Вие от „Ретина България“ обединявате и сплотявате хора, споделяте опит и знания. Организации като вашата позволяват на хората с увреждания да бъдат смели и непримирими.

Всеки ден срещам все повече младежи и дори деца, които имат затруднения със зрението. Всеки от тях има потенциал, просто трябва да му помогне някой, за да повярва в себе си и да го подкрепи.

Менторската програма, която осъществявате, е чудесна възможност да провокира блестящи умове, които спят, защото не им е даден шанс от обществото. Но то не е виновно, че не знае как да се отнася към хората с увреждания, просто не е успяло да намери правилен подход към тези хора.

Менторите в програмата имат потенциала да се превърнат в „мост” между двете групи от обществото. Тяхната роля е да подпомогнат двете страни да осъществят диалог и взаимно да разберат своите очаквания и цели. Така става възможно хората със специални потребности да се почувстват полезни и удовлетворени от това, че дават своя принос към обществения живот, а останалата част от обществото ще спре да смята, че тези хора са в тежест, и дори смятам, че постигнатият резултат за двете страни ще бъде надхвърлящ и най-смелите очаквания!

Моите убеждения, които искам да предам на младите хора, са:

Всеки от нас има своя сила. Намери това, в което „блестиш” и бъди не просто най-добрият, а без аналог!!!

Не спирай да правиш това, което обичаш, защото в момента нещо те затруднява!

Днес живеем в много динамичен свят с неограничени възможности. Имаме шанс да използваме различни технологии и средства, за да подобрим всекидневието си. Всички те трябва да бъдат достъпни за всеки, но и да се научим как да ги използваме, за да сме ефективни и пълноценни.

Хората с увреждания не са „тежест”, а „предимство”! Те трябва да бъдат включени в обществения живот, а не да бъдат игнорирани от него. Ако разгърнем целия си спектър от умения и капацитет, не просто ще се предпазим от бъдещи проблеми, но и ще ни позволи да решим казуси, които са изглеждали нерешими досега!

Аз вече трудно чета, сричам на час по едно изречение, но не спирам да си купувам книги!

Книгата, която бих искала да препоръчам на читателите, е „Адвокатът с кучето” от Дейвид Розенфелт.
Имам следния въпрос към читателя, който избира да прочете тази книга: „Какъв човек избираш да бъдеш, когато е по-лесно да се откажеш?“.“

Историята на Кристина е напомняне, че трудностите не ни определят – определя ни изборът как да ги посрещнем. Тя вярва в потенциала на всеки човек със зрително увреждане и в силата на подкрепата, която общността може да даде. Нейните думи са покана към всички млади хора да търсят своето място, да не се отказват и да продължават напред, дори когато е по-лесно да спрат. Радваме се, че Кристина е част от Ретина България – с нейната енергия и човечност нашата общност става още по-силна.