От Ели Саутвуд Председател на Кралския национален институт на слепите хора (RNIB)
Хората, които предполагат, че жена използва едновременно телефона и белия си бастун и „не изглежда сляпа“ е типично за днешните предразсъдъци.
В #BirdBoxChallenge участват хора от целия свят със завързани очи, опитващи се да извършват ежедневни дейности. Макар да не е сигурно, че покриването на очите и излагането на потенциално опасни ситуации допринася много за подобряването на разбирането ви за това какво би било да бъдеш сляп или частично зрящ, то предизвика някакъв интересен дебат. В крайна сметка, чуването на хора да говорят за невъзможност да виждат е първата стъпка към повишаване на осведомеността какво всъщност означава това.
Тъй като #BirdBoxChallenge просто преминава, се надявах, че желанието на хората да се ангажират положително с идеята за загубата на зрение ще бъде на най-високо ниво. Но когато прочетох за изображение във Facebook, което стана популярно поради всички грешни причини, надеждите ми бяха провалени.
На снимката се вижда как жена върви по улицата, докато гледа телефона си. Всъщност нищо забележително в това, освен че тя използва бастун – тя е частично зряща. И каква е причината тази снимка да е била споделяна и харесвана хиляди пъти в социалните медии? Хората предполагат, че тъй като тя си гледа телефона, тя се преструва, че е сляпа.
Това просто показва колко далеч трябва да се стигне за подобряване на разбирането на широката общественост за това как слепите и слабовиждащите хора извършват ежедневни дейности. За съжаление в RNIB твърде често чуваме за подобни истории на хората, които извършват ежедневни дейности, и чуват, че „не изглеждат слепи“ и се сблъскват с предразсъдъци и дискриминация по всякакви начини.
Изследване, възложено от RNIB миналата година, разкри, че най-голямата бариера, пред която са изправени слепите и слабовиждащите хора, е ограниченото познание и разбиране на хората за загубата на зрение. Общата липса на информираност, неправилните предположения и остарелите стереотипи са оценени като по-голяма пречка пред включването от практическите предизвикателства, като навигация по улици и използване на обществен транспорт.
Тези констатации са подкрепени от анкета сред широката общественост, която показва, че повече от една четвърт от анкетираните погрешно предполагат, че слепите и слабовиждащите хора не могат да четат книги и почти една трета казва, че не можем да се наслаждаваме на телевизия и филми.
Както всички, слепите и слабовиждащите хора използват телефони, четат книги и гледат телевизия. И те го правят по много различни начини; може би като се възползват максимално от зрението, което имат, като текстовете се прочитат със синтезиран глас или се чете брайлова азбука.
В RNIB ние страстно вярваме, че незрящите и зрящите хора трябва да могат да водят живота, който искаме да водим, без бариери и без да ни се казва какво можем или не можем да правим. Особено когато тези мнения се основават на остарели стереотипи и предразсъдъци, които не принадлежат към 21 век.
Постовете в социалните медии като тази нанасят истинска вреда. Лошо информирани истории и невежи реакции могат да влошат самочувствието на хората и да повишат чувството на изолация, което, за съжаление, изпитват много слепи и слабозрящи хора. Те също така допринасят за създаването на общество, което преценява хората въз основа на увреждането, което имат, а не на човека, според неговите качества. В свят, в който социалните медии са толкова влиятелни, където хората могат да излъчват анонимни послания към света с едно натискане на бутон, ние призоваваме всички да помислят, преди да предложат своето мнение.
Разбиването на бариерите, които все още съществуват – независимо дали става въпрос за промяна на възприятията или премахване на физически препятствия – разчита на слепи и слабовиждащи хора, които имат увереността, практическата и емоционалната подкрепа и възможности да прогресират. Става въпрос и за чувство на връзка с други хора, на местно ниво или чрез споделени интереси, и подобряване на разбирането на обществото за спектъра на загуба на зрение и какво всъщност означава. Очевидно ни предстои дълъг път.
Източник: huffingtonpost.co.uk
