Казвам се Стефан Цвятков. Роден съм в края на 1993 година в Габрово, но от 2012 живея в София. В момента работя във фирма БГАсист, където имам възможност да пиша технологични статии и ръководства, предназначени за хора с нарушено зрение. Работата ми ме сблъсква с различни проблеми и предизвикателства, които засягат компютрите, мобилните телефони и всичко около тях. Харесва ми да разучавам софтуер и различни устройства, както и да експериментирам.
Зрителното ми нарушение е вторична глаукома след отстранена катаракта. До 2005 година са ми правени 9 операции с цел намаляване на очното налягане. Благодарение на тях в момента имам малко запазено зрение, с което различавам цветове и по-едри детайли. Аз се чувствам едновременно част от света на нормално виждащите и от този на хората с нулево зрение. За придвижване през деня си служа основно с визуални ориентири и белият бастун е второстепенно средство. Мога да чета многократно увеличен текст, но владея и брайловата азбука. Използвам екранен четец при работа с компютър и смартфон, но остатъчното зрение много ми помага да се придвижвам в интерфейса на приложенията и да се справям в ситуации, при които говорещите програми не предоставят пълноценна обратна връзка.
Основното и средното ми образование завърших в масово училище в Габрово. През първите години баба ми и дядо ми оказваха огромно съдействие, за да свикна с овладяването на учебния материал. Използвах увеличени копия на учебниците, а в по-късните години ги четях с електронен увеличител. Пишех с флумастери на адаптирани тетрадки с удебелени редове. И до ден днешен съм благодарен на моите учители, които се стараеха да ми обясняват учебния материал, понякога дори индивидуално. В резултат от това не съм се чувствал непълноценен заради зрителното ми нарушение и с чиста съвест мога да кажа, че се справях на ниво, сходно с това на съучениците ми.
Интерес към компютрите проявявах още от началните класове. През първите години използвах компютър доста ограничено, основно за игри и слушане на музика. В осми клас вече четях електронни книги и тогава започна същинското ми ограмотяване по отношение на работата с екранен четец.
В тийнейджърските ми години започнах да се интересувам сериозно от технологии и да чета различни статии, свързани с тях. На 17 вече можех да помагам на приятели да си правят основните настройки на компютъра и екранния четец след преинсталация на операционната система, както и да се справят с някои често срещани проблеми.
От общуването ми с различни хора съм останал с впечатление, че на повечето не им се занимава да се ровят в настройки на устройства или приложения, както и да разучават техни функции. На мен точно това ми носи удоволствие. Устройствата и софтуерът предлагат многобройни удобства и възможности за персонализиране, които има смисъл да бъдат разгадавани и използвани. Преди години открих, че да споделям подобен тип знания с хора, които имат потребност от тях, е много по-удовлетворяващо, от колкото да си ги трупам само за себе си.
След завършване на средното ми образование исках да уча специалност, свързана с информационните технологии. Изучаването на твърде много математика в ИТ специалностите обаче ме отблъсна от тази идея. В крайна сметка записах Социални Дейности в Софийския Университет. Там се изучаваха множество дисциплини, свързани с психологията и те предизвикаха интереса ми към нея. Преди да завърша обаче знаех, че социалната работа е доста далеч от реалните ми интереси и не бих искал да работя в тази сфера.
След известно професионално лутане се озовах във фирма БГАсист, където вече 4 години имам възможност да помагам на хора с нарушено зрение да използват по-пълноценно компютърни и мобилни устройства. Статиите, които пиша се четат от десетки потребители. Така се повишава общата информираност, понеже за използването на компютърни и мобилни устройства с екранен четец почти няма информация на български.
Вторият ми основен интерес е музиката. Заслушвам се в нея още от детските ми години. Когато ме попитат за любима песен ми е много трудно да отговоря, тъй като слушам множество жанрове, които нямат общо помежду си – от народна музика и балкански попфолк до джаз, рок и електронна музика (Trance, Trap, Deep House и така нататък).
В началните класове имах мечта да се науча да свиря на синтезатор. На 10 години вече посещавах уроци по пиано. На седмата година започнах да ходя и при преподавател по акордеон, понеже исках да се науча да свиря народна музика. Цялото ми обучение продължи 9 години. През първите не ми беше чак толкова интересно. Когато бях на 13 открих, че мога да си хващам разни мелодии по слух. От тогава всичко се промени, започнах да се старая много повече и да отделям часове на ден за свирене. Мечтата ми беше някой ден да работя в заведение като професионален музикант.
Участвал съм в музикални фестивали за хора с нарушено зрение, даже през 2011 година спечелих едно второ място. Но в крайна сметка установих, че сцената не е моето поприще. По-скоро ми харесва свирене в непринудена обстановка тип купон или заведение, където хората си говорят, забавляват се и основният фокус не пада върху мен.
През 2014 година се запознах с един от сегашните ми близки приятели, който се занимаваше с пеене и също като мен искаше да работи в заведение. След известно търсене през ноември 2015 започнахме работа в една механа в Люлин. Това продължи две години и половина. През този период натрупах известен опит и имах много приятни моменти. Да знаеш, че помагаш на хората за малко да забравят сивото ежедневие, да се отпуснат, да потанцуват, защо не и да си пийнат, определено носи удовлетворение.
В момента не се занимавам редовно с музика. Понякога свирим с приятели, в други случаи с певеца ми на поводи на негови познати. В крайна сметка каквото и да правя, музиката не ме е напуснала и се убедих в твърдението, че няма бивш музикант. В ежедневието ми около мен постоянно звучи нещо за фон. Хоби ми е да си правя плейлисти и да откривам нови песни и жанрове, които ми допадат.
Третата ми голяма любов е писането. Харесва ми да си изразявам мислите в текстов вид, в някои моменти го предпочитам пред говоренето. Освен, че пиша статии, свързани с технологиите, имам и някои опити в поезията. Обикновено чакам да ме споходи истинското вдъхновение и затова не пиша редовно.
Допада ми да чета книги от множество жанрове. В някои моменти те ме разсейват от мрачни мисли, помагат ми да върша по-неусетно някои битови дейности и би могло да се каже, че неизменно съпътстват ежедневието ми. Един от жанровете, които много харесвам е фантастиката. Според мен чрез нея можем да видим една възможна бъдеща действителност, помага ни да се погледнем отстрани и да се замислим докъде бихме могли да стигнем. Не мога да определя моя любима книга, но част от най-харесваните от мен автори са Стивън Кинг, Дмитрий Глуховски, Тери Пратчет, Джордж Оруел, Людмила Филипова, Богдан Русев, Ерих Мария Ремарк и други.
Ще завърша представянето си, като пожелая на читателите да не спират да следват своите наклонности и интереси, по възможност да не се захващат с неща, които не харесват и да бъдат максимално автентична версия на себе си. Според мен това е начинът да се постигне душевен мир и да имаме едно малко по-спокойно и изпълнено със смисъл ежедневие, въпреки всички житейски трудности и обрати.
