Радослав Евтимов: „Помагайки на другите, не осъзнаваме колко много помагаме и на себе си“

Когато човек се включи в менторска програма, влиза с нагласата да подкрепи с опита и знанията си човека отсреща. Но едва ли предварително може да осъзнае какви могат да бъдат ползите и за самия него. Именно това се случи с мен, когато започнахме срещите в менторската програма Mentor Vision. Това бяха три месеца, в които научих много за себе си, преоткрих стари свои цели и получих ценни уроци от младежа, на когото бях ментор.

Аз съм Радослав Евтимов. На 47 години съм и имам пигментен ретинит, очно заболяване, което прави така, че зрението ми намалява бавно, но постоянно. Част съм от Ретина България от почти седем години. За това време в сдружението научих много и това ми даде увереност да застана в позицията на ментор, а програмата се оказа преживяване, изпълнено както с отговорност, така и с голяма доза удовлетвореност.

Попаднах в менторска двойка с младеж, който се оказа изключително активен, амбициозен и решен да се развива въпреки зрителното си нарушение. Познавах Хасан от около година. Беше ми се обаждал по телефона с различни въпроси, отнасящи се до очния му проблем. Още тогава ми направи впечатление неговата компетентност и зрялост по обсъжданите сложни медицински теми. Малко по-късно той се присъедини към сдружението и към момента е неговият най-млад член.

Преди да започнем срещите имах притеснения дали ще се справя през следващите три месеца, дали ще успея да предам знанията и опита си по достъпен начин и дали всичко това ще има полза за Хасан.

Тук ще отворя една скоба. Идеята на менторската програма бе да срещне младежи с нарушено зрение с ментори със сходна житейска съдба. Можеше да потърсим и ментори без зрителни проблеми, но както се оказа впоследствие, нямаше как някой да влезе по-добре в обувките на младежите от човек, минал по техния път, сблъсквал се като млад с предизвикателствата на слабото зрение и справял се с трудности, които човек без подобни проблеми едва ли би предположил, че въобще съществуват.

Малко преди старта на срещите ни у мен се появи една мисъл: бих ли се справил по-добре в живота, ако на възрастта на Хасан имаше подобна менторска програма? И след трите месеца категоричният ми отговор е да. Със сигурност бих си спестил много време и усилия за справяне с предизвикателствата, които срещнах по пътя и ми се наложи да прескачам и преодолявам. Но най-важното е, че когато знаеш, че има и други като теб, които имат същите ежедневни грижи и тревоги и могат да ти ги споделят, това дава едно огромно спокойствие и увереност в бъдещето.

Три месеца могат да са и малко, и много време. В следващите редове ще споделя накратко през какво минахме, кое приключихме успешно и за кое все още очакваме новини.

Започнахме ежеседмичните ни срещи с Хасан през март. Заради сериозната географска дистанция се срещахме онлайн. Използвахме множество платформи с идеята да го запозная с различни опции за комуникация, като дори към края Хасан изяви желание и започна сам да ги организира.

Преди да започнем подготвих план, по който да вървим, но с уговорката, че ще бъде гъвкав и съобразен с моментните ситуации.

Смятам, че сред най-важните области за развитие на един млад човек с нарушено зрение са образованието, социалната интеграция и уменията за работа с помощни средства. Именно към тях насочихме основните ни усилия и посветихме голяма част от времето.

Хасан бе завършил средното си образование преди осем години и след завършен курс работеше като имам в местната джамия. Въпреки привидната сигурност той търсеше варианти за развитие напред. Поради това се насочихме към разучаване на различни възможности за повишаване на неговата квалификация.

Събрахме информация за наличните опции за обучение – дистанционно, задочно или редовно. Липсата на подходяща дистанционна форма и предвид трудовата му заетост, като най-подходяща се оказа задочната програма на обучение. Паралелно проверявахме различни специалности в няколко университета. Преминахме през психология, социални дейности, туризъм и компютърни науки.

След като пресяхме университетите, като най-подходяща опция се оказа Бургаският държавен университет. След кандидатстването Хасан бе приет в специалността „Туризъм“. Предвид че живее в близост до морето, възможностите му за последваща реализация не са никак малки. И това бе първата голяма победа за него – да продължи образованието си след продължително прекъсване, да тръгне в тази посока въпреки притесненията как ще се справя с обучението със слабото си зрение. За мен това бе изключително важна стъпка от негова страна, която е ценна инвестиция в бъдещето. Скоро предстои да започне учебната година и ние продължаваме да обсъждаме как и с какви средства той ще се справя с учебния процес.

По отношение на професиите подходихме по сходен начин. Събрахме информация и започнахме да ги преглеждаме. Фаворит в началото бе психологията, но след преосмисляне мина на заден план. Преминахме през възможностите за собствен бизнес, рехабилитатор и други. Но когато стигнахме до здравен медиатор, у Хасан се появи сериозен и целеустремен интерес към нея. След срещата ни с Наташа, незрящ здравен медиатор, за мен не остана съмнение какъв ще бъде неговият избор.

И оттук нататък Хасан пое изцяло инициативата и показа едно от своите най-силни качества – последователност и целеустременост до довеждане на задачата до успешен край. Организира и се срещна с кмета на общината, обоснова желанието си да стане здравен медиатор в своето населено място и чрез тази позиция да помага на своите съселяни. След всички усилия от негова страна получи уверение, че общината ще поиска позиция за неговото село и сега следим процеса, който се надяваме да завърши успешно през следващата година.

Паралелно с тези процеси, които бяха в нашия план, имаше и текущи проблеми, с които да се справим.

Когато започнахме срещите ни през март, Хасан беше в процес на обжалване на решението си от ТЕЛК. Ход, който завърши успешно и в крайна сметка получи подобаващ резултат. Но с това приключението не завърши. Определените му часове за асистент не бяха реално съобразени с нуждите му и той обжалва и това решение. Пореден ход, който завърши с по-добър резултат и показа отново силата на човек, който знае правата си и не се притеснява да ги защитава.

Имаше и цел в плана, която е изключително важна, но младите хора с нарушено зрение като цяло смятат, че все още не е за тях. Младежите, които имат остатъчно зрение, намират заобиколни начини да компенсират нарушеното си зрение, но това рядко са екранните четци. С Хасан не беше по-различно. В началото, а и към момента, не съм напълно убеден доколко смята обучението за работа с екранен четец на компютъра и телефона за подходящо за него. Помощните технологии са допълнителна опция за използване на пълните възможности на днешния дигитален свят. Когато имаш остатъчно зрение, екранният четец спестява допълнително натоварване на вече нарушеното зрение. Вярно е, че трябва да научиш множество жестове и клавишни комбинации, но ползите са многократно по-големи от усилията.

В крайна сметка успях да убедя Хасан в ползите и той стана потребител на Центъра за рехабилитация в Бургас, но времето ще покаже доколко ще бъде постоянен в това начинание.

Последните ни срещи посветихме на медицинската страна на заболяването. Поговорихме за генетичното изследване, защо е важно, че го е направил, и с какво информацията от него ще му бъде полезна. Открихме център в Европа, където се очаква да стартира клинично проучване за неговата мутация. Изпратихме писмо и очакваме обратна връзка при какви условия биха го включили. Това също е процес, от който очакваме резултат.

Това е съвсем накратко равносметката от трите месеца, които не са затворени. Ние продължаваме да се чуваме, да следим чаканите резултати и да коментираме нови възможности.

След всичко, което видях и чух, съм уверен в успешното бъдеще на Хасан. С проявените от него качества той ще върви напред. Постави ли си цел, съм сигурен, че няма какво да го спре да я доведе до успешен край.

Надявам се, че ще се включи и в следващия сезон на менторската програма, а кой знае, след няколко години би могъл да бъде и ментор, роля, с която със сигурност би се справил.

И за финал ще завърша с това, с което започнах. Помагайки на другите, помагаме и на себе си. Да се чувстваш полезен, да виждаш реалните ползи от своите усилия — това са действия, които сменят фокуса от собствените ти, понякога дребни проблеми, към дейности, често по-големи от теб самия.

Всеки може да бъде ментор, без значение на своите затруднения. Искам да поканя всеки човек с нарушено зрение да се включи в следващия сезон. Ползите за вас самите ще бъдат многократно по-големи, отколкото можете да си представите. Ще се убедите, че всичко казано дотук е истина!

Менторската програма Mentor Vision е част от инициативата на Ретина България „Виждам с теб“, реализирана с финансовата подкрепа на фондация Обществен борд на TELUS Digital в България.