Хасан Ейвас: „Започнах да вярвам, че мога да постигна целите си, въпреки зрителните предизвикателства“

Здравейте, казвам се Хасан Ейвас, на 26 години съм и живея в село Подгорец. Работя като имам в местната джамия, но винаги съм имал усещането, че мога да се развивам още. Да уча, да придобия нови умения, които да ми позволят да бъда още по-полезен на хората около мен. Заради зрителното ми увреждане ми е трудно реално да преценя какво е възможно и какво не, но никога не съм спирал да търся начини да вървя напред. Именно затова се включих в менторската програма Mentor Vision.

Получих покана да се присъединя и не ми трябваше много време, за да се съглася. Преди началото на програмата бях любопитен, но и несигурен. Не знаех какво да очаквам и дали ще се справя. Влязох с добро предчувствие, но без предварителни очаквания.

Още от първата ни среща с Радо усетих комфорт. Той говореше спокойно, без да бърза. Попита ме какво искам да постигна, какво ме притеснява, кои неща са ми трудни. Тези първи стъпки ме накараха да си помисля, че преживяването ще бъде много полезно за мен.

Започнахме да провеждаме срещи онлайн, сменяхме платформите, за да свикна с различни начини на комуникация. В началото Радо водеше разговорите, но към края предложих сам да ги организирам. Това беше нещо, което преди не бих направил.

Трите месеца бяха интензивни. Имаше не само разговори, но и сериозна работа. Първо започнахме с образованието. Аз бях завършил средното си през 2018 г. и честно казано не вярвах, че мога да уча отново. Зрението ми е слабо, учебниците са големи, а аз не знаех дали ще се справя. Но Радо ми показа различните форми на обучение, обясни ми плюсовете и минусите и за първи път от години видях реална възможност пред себе си. Разгледахме много специалности в няколко университета. Не очаквах кой знае какво, но когато дойде известието, че съм приет в специалността „Туризъм“ в Бургаския държавен университет, усетих истинско удовлетворение, но примесено и с леко притеснение от предстоящите четири години обучение.

Паралелно с вариантите за образование започнахме да търсим професия, която да допълни и разшири сегашните ми ангажименти. Преминахме през различни идеи, но когато стигнахме до здравен медиатор, си казах: „Това е за мен“. Много неща ме привлякоха в тази професия. Възможност да помагам на хората в моето населено място, да бъда полезен, да давам информация. След срещата ни с един незрящ здравен медиатор вече бях сигурен, че това е моят път. Радо ми помогна да се подготвя и да събера информация. Организирах среща в кметството на общината, обясних защо тази позиция е важна за селото ни и как мога да я изпълнявам. Получих уверение, че общината ще поиска позиция за здравен медиатор. Това беше важна стъпка за мен и продължава да бъде една от най-значимите ни цели, за която все още очакваме добри новини.

По време на трите месеца имахме срещи с външни ментори, които ни дадоха допълнителна информация за реалността в професионалния свят, за особеностите на някои професии и ни показаха основни стъпки при управление на личните финанси. Съвети, които се надявам да ми послужат в бъдеще.

Една от най-сложните теми за мен беше работата с екранния четец. Винаги съм разчитал на остатъчното си зрение и честно казано не вярвах, че екранният четец е за мен. Но Радо настоя да опитам. Обясни ми защо е важно и въпреки вътрешната ми съпротива станах потребител на Центъра за рехабилитация в Бургас. Не съжалявам за това решение. Знам, че ще ми помогне в университета, където текстовете са много, а зрението ми ще се натоварва сериозно.

Последните ни срещи посветихме на медицинската страна на заболяването ми. Говорихме за генетичното изследване, за мутацията, за възможностите за клинични проучвания. Намерихме център в Европа, изпратихме писмо и чакаме обратна връзка. Тази стъпка ми даде надежда, че може да има и медицинско решение на зрителния ми проблем.

Имаше и други важни моменти. Когато започнахме срещите, аз бях в процес на обжалване на ТЕЛК. Радо ми помогна с нужната информация. Обжалването беше в моя полза. След това обжалвах и часовете за асистент и това също завърши добре. Тези неща ми показаха, че когато знаеш правата си и имаш подкрепа, можеш да постигнеш много.

Когато погледна назад, виждам колко много се промених, макар и за краткото време на програмата. Станах по-уверен и по-самостоятелен. Започнах да взимам решения сам, да подреждам приоритетите си, да действам без да се страхувам от резултата. И най-важното: започнах да вярвам, че мога да постигна целите си, въпреки зрителните предизвикателства.

Ако някой младеж с увредено зрение се колебае дали да се включи в Mentor Vision, бих му казал: не се колебай. Това е шанс да срещнеш своя подходящ ментор. Човек, който ще те разбере, ще те подкрепи и ще ти помогне да направиш крачки, които сам трудно би извървял.

За мен Mentor Vision бе преживяване, в което подкрепата от човек, който върви редом до теб, знае от първо лице твоите притеснения и страхове, дава посока и увереност в бъдещето.

Менторската програма Mentor Vision е част от инициативата на Ретина България „Виждам с теб“, реализирана с финансовата подкрепа на фондация Обществен борд на TELUS Digital в България.