Проф. д-р Ива Петкова е член на eкспертния съвет по очни болести към Министерството на здравеопазването. От 2008 до 2018 г. ръководи Катедрата по офталмология на Медицинския университет – София, а в момента работи в УМБАЛ „Александровска” и в СБАЛ „Зора”. Научните й интереси са в хирургия на макулата, тежка витреоретинална патология при отлепване на ретината и диабет, както и хирургия на катаракта и рефрактивна хирургия.
– Проф. Петкова, каква е ролята на ретината за зрението на човека?
Много хора си мислят, че когато се оперират и си поставят нова леща, ще виждат като 20-годишни. Те не разбират ролята на различните части на окото в този изключително сложен процес. Докато прозразните очни среди, към които спада и лещата, имат за цел само да пречупят светлината така, че да я докарат на фокус в централните части на ретината, то ретината е тази нервна тъкан, която превръща светлинния импулс в нервен и го препраща към кората на главния мозък. Едва там човек осъзнава това, което минава пред окото му, и това на практика представлява процесът на виждането. Ретината е всъщност изнесена напред част от мозъка, основната тъкан, която осъществява процеса на виждането. Затова нейното предпазване от заболявания е изключително важно.
– Как може да предпазим ретината от тежки увреждания?
С навременна диагностика и със съвременно лечение. Защото увредите от тежките заболявания на ретината обикновено са необратими.
– Кои са най-честите заболявания на ретината и кои са по-редки?
Най-честите заболявания на ретината са свързани с усложнения на диабета или на хипертонията – каквито са тромбозите в окото и отлепванията на ретината. Напоследък много често се среща макулна дегенерация във връзка със застаряването на населението. Тя представлява увреждане на централната ретина. Благодарение на макулата човек вижда фините детайли, може да чете и да разпознава лица. Тя ни прави трудоспособни. А периферната ретина се грижи за това да можем да се движим и ориентираме в пространството, да виждаме колите и други движещи се предмети.
Редките заболявания на ретината са свързани с вродени патологии и са доста трудни за лечение. Върху тези заболявания работят в последно време както офталмолозите, така и генетиците. В последните години генетиката навлезе надълбоко в очните заболявания и особено в тези, които са свързани някакъв вид наследственост.
– Ако офталмологът има съмнение за рядко заболяване на ретината на своя пациент, каква е следващата стъпка в диагностицирането?
В такъв случай трябва да уточни вида на това заболяване, тоест трябва да направи пълния диагностичен процес. Специално заболяванията на ретината изискват да се проследи зрителната острота, евентуално и периферното зрение. Всичко това са функционални изследвания. Нататък следва да се направят и обективизирани изследвания – флуоресцеинова ангиография, оптична компютърна томография и други процедури, които ни дават възможност да сме сигурни какво е заболяването.
Ако сме установили, че става дума за генетично заболяване, задължително насочваме пациента към генетични лаборатории, които може да го изследват. Напоследък се откриват доста програми, по които пациентите има възможност да си направят генетични изследвания безплатно или с облекчени финансови условия.
– В България ли се правят тези генетични изследвания?
Много от тях се правят в България. Дали може да се направи нещо повече в чужбина, преценяват самите генетици. Понякога казват: „Ние сме дотук, има други генетични лаборатории, в които се извършват по-разширени изследвания и там биха могли да поставят по-точна диагноза”.
– Съществува ли у нас експертен център по лечение на редки болести на ретината, свързан с европейските мрежи за редки заболявания и техните база данни?
Все още няма. В процес сме на подготовка, на искане към Министерство на здравеопазването за създаването на такъв център. Не мога да кажа обаче колко бързо ще стане административното одобряване на такъв експертен център за редки болести на ретината.
– Какво послание искате да отправите към обществото на този първи Световен ден на ретината?
Хората трябва да разберат, че заболяванията на ретината са изключително сериозни. Иска ми се да се обърне внимание преди всичко на честите, социалнозначими заболявания. Например диабетната ретинопатия. Много добре знаем, че съвременният начин на живот значително допринася за увеличаване броя на болните от диабет. Тези хора задължително трябва да се консултират с офталмолог, който да контролира състоянието на тяхното зрение и съответната терапия. Нашите колеги ендокринолози и джипитата знаят колко са нужни тези консултации и че е изключително важно да се осъществят навременно. В противен случай се появяват много тежки усложнения, които трудно биха могли да бъдат лекувани. Понякога обаче и пациентите са негативно настроени както към лечението на диабета, така и към лечението на диабетната ретинопатия. Ето защо трябва да използваме Световния ден на ретината, за да информираме добре обществото за рисковете на заболяванията на ретината.
Източник: Puls.bg