Галина Петкова: „Социалната изолация е предизвикателство за всеки, когато не е личен избор“

Галина Петкова  е на 45години, омъжена, с две прекрасни дъщери. Работи в куриерска фирма, като оперативен счетоводител до 2006г., когато започва работа в ЦСРИ за лица със зрителни увреждания като рехабилитатор(социална рехабилитация), а от 2014г  до днес е Управител на услугата.

Има средно образование със специалност икономист- счетоводител. През 2001 г завършва Българска филология в Шуменски университет „Еп. Константин Преславски, а последствие придобива магистърски степени със специалности: Лингвистика и Регулиране и контрол в системата на социалните дейности.

Галина се справя с предизвикателствата на слабото си зрение с усмивка и умерена доза позитивизъм.

„Имам определени 100 процента без чужда помощ, а диагнозата ми е  Пигментен ретинит. Чета и пиша на плоскопечатен уголемен шрифт.

Ограниченията при хората с увреждания, според мен, могат да се преодоляват чрез системно обучение за придобиване на професионални умения, знания и компетентности

Мотивацията да се развивам и да продължавам напред и до днес е сферата, в която работя- социалната и по- конкретно: социална рехабилитация и интеграция на зрително затруднени лица.“

Г-жа Петкова допълва: „Не съм се срещала с много специалисти по очни болести. От години посещавам един офталмолог, на който съм се доверила напълно. При всяко посещение (веднъж в годината) обсъждаме новостите в областта на лечението на редките заболявания и по- конкретно – моето.“

Галина говори и за достъпната градска среда, където проблемите са много.

„В Наредба № 4 От 1 Юли 2009г. за проектиране,  изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания ясно са разписани правилата за достъпност за хората с увреждания, а компетентните органи трябва само да контролират изпълнението й.

Социалната изолация е предизвикателство за всеки, когато не е личен избор. В тази връзка бих обобщила така:

• Оптимизиране на условията за равнопоставен достъп до услуги;

• Реализиране на регламентирани права;

• Позитивна промяна на обществената компетентност;

• Улеснен достъп до помощно- технически средства;

И за финал, Галина ни препоръчва любимата си книга. „Книгата, която открих не като дете, а като „пораснало дете“ е „Малкият принц“. Казват, че това е книга, която трябва да се прочете поне три пъти в живота: първият на около 10-годишна възраст, когато все още си хлапе, торият между 20 и 30-годишна възраст, когато вече си пораснал, но все още се формираш като личност и третият – след 50-годишна възраст, когато вече си помъдрял и животът те е сблъскал с какви ли не неща. За мен тя остана в едно специално кътче в сърцето ми. През годините често си повтарям цитати от тази книга, които всеки от нас със сигурност знае.“

Сподели