„Казвам се Хриси Пачалова, на 23 години. Родена съм в град Враца, но от 5 години вече живея в София. Завършила съм профилирано масово училище с изкуства в родния си град, след това бакалавър с музикална специалност, но в момента работя в област различна от музиката. Участвала съм в различни инициативи и за хора с нарушено зрение, и за тийнейджъри, минах и през музикален формат, минах и през това да бъда музикант на свободна практика.
Честно казано не помня как съм започнала да се занимавам с музика, но помня, че това е един от първите ми детски спомени, понеже баща ми също е музикант, явно е по наследство. В училище бях солист певица, имах успехи и в областта на пианото. Печелила съм конкурси, реално няма конкурс на който да съм се явила и да не съм получила награда. По този повод е имало спекулации, че е заради нарушеното ми зрение, но знам колко съм работила за да постигна такова съвършенство и знам, че имам цял живот да работя за да съм доволна на първо място аз самата и след това останалите. А мои успехи смятам издадените си до момента песни. Предстоят още, но за тях ще разберете когато са готови и предстоят за издаване.“
„Моето зрение е увредено в следствие на това, че съм родена в седми или осми месец и съм била поставена в кувьоз. Диагнозата ми е ретинопатия пета степен и няма никакви надежди за подобрение. Поради тези причини нямам много опит със специалистите по очно здраве, почти никой от тях не е гледал на моето заболяване сериозно, дори съм виждала как някои от тях се притесняват да ме докоснат.“
„Както споменах и по-горе Завърших масово училище в моя роден град, като условията за достъпност там не са толкова развити като сега, в София, а и по времето в което бях ученичка не бях чувала за много от помощните средства които биха улеснили ученето и живота ми неимоверно. До 18 годишна възраст моята мобилност се изчерпваше до там да отида в училището, до кабинетите които са ми нужни, и да се оправям свободно в къщи. Водеха ме и ме прибираха от училище, без аз самата да имам желанието да направя една самостоятелна минимална стъпка, за да ми е по-лесно след училище, но идвайки в София осъзнах, че това няма как да продължава вечно, защото майка ми работи, сестра ми учи в друг град, а и все пак аз съм човек с функциониращо съзнание и разбиране за това, че трябва да се боря с нещата които ми се поставят като предизвикателства. От този момент на сам който е през септември 2018 аз всячески се старая да съм самостоятелна до крайност, до миналата година дори отказвах помощта на асистент, защото смятах, че така съм по зависима. И в действителност Ми беше трудно, за да направя всяко нещо трябваше да събирам сили и мотивация, за всяка трудност не смеех да искам помощ, заради моите вътрешни спирания за зависимост. От 2021 година с мен е и моето куче водач Рейвън което ми е голямо улеснение относно стълби, стълбищни площадки, шахти, дупки и т.н. Заедно с нея пък открих какви са резервите на обществото спрямо хората с кучета.“
„Моята мотивация идва от факта, че мога да се събуждам всяка сутрин жива и здрава, че мога да имам шанса да работя, да имам куче, да съм социална. А и моя характер колкото и да се показва като драматичен, толкова борбата за животи независимост е по-голяма от всичко друго в мен, както и енергията и силата. Мисля, че в обществото като цяло има достатъчно голям брой отказали се хора, че и аз да се присъединявам към тях.“
„За мен неправителствените организации, работещи в подкрепа на хората с нарушено зрение са прекрасно нещо, стига да не се включваха само по проекти. Има страхотни инициативи, които ако не знаеш за тях просто изпускаш, и дори да си достатъчно съзнателен и любознателен, ти си с едно стъпало надолу от останалите. Преди съзнанието ми на човек живял в общество на адаптирано образование беше немислимо да започна да общувам с останалите хора със зрителни затруднения, но определено информацията и подкрепата която можеш да получиш от тях е необходима и неизменна, разбира се ако искаш да правиш твоите собствени крачки като човек който желае да бъде активна част от обществото.“
„Аз съм много четящ човек, вечер не мога да заспя без да си пусна някоя книга. Тези които са ме вдъхновили може би са повече от една, ще се опитам да изредя 3. Доза Щастие на Весела Тотева. Съдържанието на тази книга може да бъде наистина травмиращо, но и в същото време разбуждащо за умовете които са будни и не се стремят да го отритнат заради повърхностната му същина. Отвори сърцето си — Будистки приказки за щастие на Аджан Брам, Монахът, който продаде своето ферари Робин Шарма, и седемте навика на високо ефективните хора на Стивън Кови.“
