Илияна Киркова: „Призовавам всички родители на деца със специални потребности, научете ги да могат това, което можете вие. Направете ги бойци в живота, научете ги да летят сами.“

Можете ли да си представите как един незрящ ученик се справя в училище?

А можете ли да си представите как се справя един незрящ учител — не просто да преподава, а да вдъхновява, да води, да променя животи?

В това интервю ви срещаме с Илияна Киркова — първия незрящ ресурсен учител в България и част от екипа на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) в град Враца. Нейната история не е просто лична — тя е урок по човечност, борбеност и безусловна отдаденост към децата със специални потребности.

Открийте как се изгражда самостоятелност, как се „научаваш да летиш“ и как приобщаването може да бъде не просто образователен процес, а житейска мисия.

Бихте ли ни разказали малко повече за себе си?

Родена съм в град Враца като седмаче, от което следва временното ми отглеждане в кувиоз, където са изгорени ретините и на двете очи. Трябва да отбележа, че съм простила на лекаря за повишената доза кислород. Не се чувствам губеща. Виждам светлината, но от малка бях научена от баба, че мога да правя всичко. Завърших средно образование в училището за слепи деца днес „Луи Брайл“ гр. София. Там наистина трябваше да се справям с нещата от живота. Нямаше мама и татко, които да ме наставляват всеки ден, но имах прекрасни учители, които ме научиха на много неща – най много на борбеност. Със семейството си бях през ваканциите и когато имаше възможност, за по-дълги празници. Трябваше да доказвам на всички около себе си, че мога независимо, че не виждам. Разбирах как трябва да се справям винаги и да живея пълноценно без значение от трудностите, които трябваше да преодолявам.

През 1993 г. завърших лечебен масаж във Йорданка Филаретова и работих около 16 години като масажист във Враца. И ще спра с разказа си дотук преди новия завой в попрището ми като учител.

как започна Вашият път в подкрепата на деца с нарушено зрение?

Първо се бях запознала с две незрящи деца, които обучих да работят с компютър. А моя приятелка често ми казваше, че е добре да завърша педагогика за зрително затруднени, за да се преквалифицирам и да изоставя масажа. Като че ли не чувах, но здравето ми се влошаваше, защото ръцете много ме боляха. И така един ден в началото на 2010 г. ми звънна телефона и се обади г-жа Галина Статкова директорката,тогава беше ресурсен център Враца. Попита ме дали не може да се срещнем. Разбира се аз веднага приех и така получих предложение да работя на 4 часа към ресурсния център с децата с нарушено зрение по заместване, защото колежката беше по майчинство. Първоначално се стреснах, защото работата беше изключително динамична. Необходимо беше да се ходи  на много места и трябваше да науча как да отида до всяко училище, в което има деца. Нямах педагогическо образование, а само личен опит и спомени как са ме учили мен на брайл. Преминах един бърз курс за инструктор по брайлово ограмотяване ориентиране и мобилност и полезни умения в пловдивския национален център за рехабилитация на слепи. Така от февруари месец аз съчетавах две работи. Хората нямаха една аз със две. Започнах да работя с 11 ученика. Веднага започнах да мисля как да се подготвя, за да уча специална педагогика. Пропуснах да кандидатствам през лятото на 2010 г., но през 2011 г. кандидатствах и ме приеха в СУ „Св. Климент Охридски“ факултет по науки за образованието и изкуствата. Втората година обединих с 3 курс и така завърших педагогика за деца с интелектуална недостатъчност. После разбира се записах и магистратура – педагогика за зрително затруднени. Така изцяло от 2011 г. започнах да работя само в РЦПППО Враца на половин работен ден и така започнаха и проектите за включващо обучение. Втората половинка я допълних за 2 учебни години в едно училище. И сега съм само към РЦПППО Враца вече над 15 години.

Какво Ви мотивира да работите в сферата на приобщаващото образование, въпреки личните предизвикателства?

Децата са като глина, която може да се обработва и да се напоява с вода, за да бъде по мека и еластична. Така е и в обучението им. Предизвикателство първо за мен самата, защото не можеш да преподаваш нещо, което не умееш. Затова се учех първо аз и после тях. Влюбих се в работата с децата, които станаха големи и сега с някои от тях заедно борим живота със трудностите и предизвикателствата. Имам вече 14 големи завършили ученици, повечето от които завършиха и висше образование и имат своя реализация. Няколко от тях продължават да учат висше образование. Има и няколко завършили, които за съжаление не могат да намерят лична реализация на пазара на труда и си стоят вкъщи.

Образованието първо беше интегрирано, т.е. да накараме детето да се впише в средата на училището. После стана включващо обучение, при което трябваше средата да стане приемаща и достъпна за детето. А сега сме в приобщаващото образование, което е кулминацията – обучението, средата и всичко да е според потребностите на всяко дете със специални потребности в масовото училище.

Какви са основните трудности, с които се сблъскват децата с нарушено зрение в масовите училища?

От моя гледна точка те се сблъскват първо със снабдяването на актуални учебни материали на брайл или уголемен плоскопечатен шрифт. Трудност, която би могла да се разреши ако има достъпни електронни учебници. От житейска гледна точка децата са по ограничени в общуването и изграждане на приятелства с връстниците си, особено след 5-ти клас. В начален курс като че ли всичко е много дружелюбно и всички си играят със сляпото дете, а от 5-ти клас като че ли им става нещо. По любим им е телефона и социалната мрежа отколкото живото приятелство, което си става бич на образователния процес.

Какво включва Вашата подкрепа към тези ученици — индивидуални консултации, адаптиране на учебни материали, работа с учители?

Да, всичко това е включено към моята работа. Работя индивидуално със всяко дете. В момента за началото на учебната година ще имам 7 деца от 5 годишно до десети клас. Те са в 5 училища в 3 населени места – Враца, Роман, с. Краводер. Постоянно сканирам и адаптирам учебници и учебни материали за нуждите на всеки ученик. Ще започна да обучавам 5-годишното детенце на брайл с ново електронно устройство OrbitReader 20 plus.

Има ли конкретен случай или история, която Ви е трогнала и бихте искали да споделите?

Не бих си позволила да споделя история, тъй като ако разкажа една няма да успея да я избера като най-интересна. Всяко дете или ученик създава многобройни истории, които са история за нашата съвместна работа. Обичам да ги предизвиквам да бъдат самостоятелни и да се научат на ежедневните неща от живота, защото родителите няма да са вечни, за да им помагат. Тъкмо напротив те ще трябва да помагат един ден на тях.

Всеки от моите ученици е специален инструмент, чрез който заедно сме творили най-прекрасната мелодия. Всеки от тях е най-чудното творение, което ме е научило на много неща.

Как работите с учителите — провеждате ли обучения, консултации, съвместно планиране?

Работата ни е екипна, тъй като всеки ученик се нуждае от различни видове специалисти. Аз като учител по специализираните предмети: брайлово ограмотяване, компютърни умения, ориентиране и мобилност, полезни умения и с малките тактилно творчество, но  не мога да бъда полезна по общообразователните предмети, особено по математика. Затова приобщаващото образование е отговорност на всеки, който влиза в класната стая. Работа в екип това налага обучения. Имам консултации във всяко училище за учители и родители.

През изминалата година организирах семинар във РЦПППО Враца за практически насоки при обучението на слабовиждащи деца и ученици, което се осъществи съвместно с университетски преподаватели от ФНОИ СУ „Св. Хлимент Охридски“. Ежегодно провеждам web бинари около 15 октомври и международния ден на белия бастун или 13 ноември, когато се е поставило началното ограмотяване на слепите в света.

Какво е отношението на родителите към приобщаването — срещате ли подкрепа или по-скоро притеснения?

Родителите са в основата на успешното обучение, те са важната нишка от тройното въже на дете родител и учител, ако се изпусне някоя от тези нишки въжето става хлабаво и не удържа. Вярно е, че няма супер родители или супер учители, нито пък има супер деца, които да могат без останалите. Всичко се постига с подход и практически взаимодействия.

Има родители, които учат заедно с детето си, дали ще е брайл или уроците няма значение, всеотдайни, жертвоготовни, въобще супер помагащи. И отново ще кажа, но… помощта е до време. Добре е да се избутат пухкавите перца от гнездото, както прави майката орлица с малките си орленца и после ги избутва полека до ръба на гнездото и като паднат надолу ги хваща отново. И така се повтаря това, докато те се научат да летят.

Родителите понякога са твърде обсебващи своите деца, защото за тях дори и като големи те са им деца, но е лоша черта, когато ги превръщат в безпомощни. За съжаление има и такива и аз истински съм притеснена какво ще правят децата им след като ги няма тях? Въпрос, който не спира да ме вълнува, защото пътя на детето е по-дълъг от този на родителя, ако не се промени нещо мигновено.

Затова призовавам всички родители на деца със специални потребности дали имат зрение или не, умолявам Ви научете ги да могат това, което можете вие. Направете ги бойци в живота, научете ги да летят сами. Не да им бъдете лични асистенти за цял живот. Разбира се изключвам случаите ако децата са с множество увреждания.

Скъпи родители, децата Ви ще Ви бъдат благодарни ако ги направите самостоятелни и пълноценни.

Какви са основните функции на Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование?

О, това е въпрос, при който се страхувам да не пропусна нещо. Преди всичко работата ни е на терен в детската градина и училището, където са децата и учениците със специални потребности. В центъра има ресурсни учители, логопеди, психолози, учител на деца с нарушено зрение, сензорен терапевт и ерготерапевти. Във всеки екип на детето влизат необходимите специалисти. Задължителни са ресурсен учител, логопед и психолог и ако е необходимо и друг специалист в екипа за подкрепа на личностното развитие (ЕПЛР).

В състава на регионалния екип към регионалните центрове влизат ресурсни учители, специални педагози, включително от центровете за специална образователна подкрепа, психолози, логопеди, рехабилитатор на слуха и говора, учител на деца със зрителни нарушения, представител на Регионално управление на образованието – Враца, общообразователни учители от предучилищен и начален курс, социален работник от Отдел “Закрила на детето“.

Функциите на Регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности са регламентирани с приемането на ЗПУО и ДОС към него.

Основни дейности на Регионалния екип са:

• оценява потребностите от допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности в детските градини и училищата

• предлага на директора на регионалния център одобряването или неодобряването на допълнителната подкрепа;

• извършва оценка на индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности след заявление на родител за насочване за обучение в специално училище;

• подпомага процеса на осигуряване на допълнителната подкрепа;

• предлага и организира при необходимост предоставянето на методическа подкрепа за работа с деца и ученици със специални образователни потребности на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;

• информира родителите за възможностите за продължаване на образованието или за придобиване на професионална квалификация на учениците със специални образователни потребности и насочва учениците със специални образователни потребности, получили удостоверение за завършен: VII, VIII и X клас за продължаване на образованието или за придобиване на професионална квалификация

• отлага по обективни причини от задължително обучение в І клас деца със специални образователни потребности, но за не повече от една учебна година.

Какво бихте искали хората да знаят за работата Ви и за значението на приобщаващото образование?

Бих искала да знаят, че училището не е само в училище, но то продължава и в живота. Има един много болезнен въпрос за професионалната реализация в приобщаващото образование, която като че ли дава някаква насока, но след завършване на учениците със специални потребности няма реализация в практическия живот. Всички тези деца могат да имат успехи докато са в училище, а след това остават да си стоят у дома, защото няма къде да упражняват изучената професия.

А тези, които завършат висше образование отново се борят с реализацията си. Не мога да си затворя очите пред това, че приобщаването не трябва да е само в училище, но то трябва да продължи и след това в живота, в обществото. Затова пожелавам на порасналите вече деца да гонят мечтите си и да се впускат в предизвикателствата, за да се доказват като пълноценни личности пред „очите“ на обществото, което е време да ги отвори и да ги види.

С благодарност към г-жа Статкова за уникалния шанс, който ми даде да бъда това, което съм. Дано има много такива работодатели, които да дадат шанс на онези, които виждат, че искат да работят и да се реализират наравно с всички като пълноценни граждани.

Все още обществото на работодателите трябва да се научи на приобщаване и премахване на стигмите към хората с увреждания, но с индивидуални способности за професионална работа към всеки човек с увреждане.

Децата не остават ученици, но трябва да се реализират или да бъдат ангажирани в социални предприятия, които да им предложат осмисляне на сивото ежедневие.

Благодаря за поканата на екипа на сдружение ретина България за това интервю!