Михаела Сидера-Скот: „От съчинението за мама до приказки с кауза“

Михаела Сидера-Скот е автор на приказки за малки иголеми. До момента е публикувала 5 детски книжки под псевдонима – Миша-Лина Мелина.

„За първи път усетих силата на думите, когато в първи клас трябваше да напишем съчинение за Мама. Не помня какво точно бях написала, но още помня, вълнението, което ме изпълни, когато вдигнах очи и видях не само насълзените очи на Мама, но и на всички останали родители изпълнили класната стая…И оттогава продължавам да обичам тази магия, която създават думите и докосват душите на хората.

Винаги съм обичала книгите, писането и да помагам на другите. И най-накрая успях да ги обединя тези трите в едно общо дело. Пиша приказки и се самоиздавам, като част от печалбата дарявам на различни благотворителни организации. Всяка книжка си има различен илюстратор, защото вярвам, че има много талантливи хора в България и ми се иска да дам поле за изява, на колкото се може повече от тях.

Издадени детски книжки с кауза:

• „Чудната лодка”

• „Малкото Паяче”

• „Веселата хлебарка”

• „Вълшебната молекула”

• „Жълъдчето”

Всяка от моите книжки има различна кауза. Избирала съм ги така, че да се допълват с поуката от историята, за да могат децата да узнаят от малки, че освен приказните герои съществуват и такива в реалния живот. Бих искала да науча децата, че доброто може да се прояви по различен начин и да е също толкова магично и впечатляващо, както и в любимата им приказка.

Първата си книжка написах в годината преди да ни затворят, но докато стигне до издаване бяхме пълен локдаун. И точно тогава се появиха двама млади хора, които се заеха доброволно да пазаруват за възрастните хора, да им помагат и обгрижват. В началото бяха „само” две имена, после се включиха и още доброволци и с годините прераснаха във Фондация. Тук някой може да попита: каква е връзката между малкото момче в инвалидната количка от „Чудната лодка” и възрастните хора от квартала? Безпомощност, нуждата някой да ти подаде ръка, нуждата да бъдеш забелязан и да не се чувстваш излишен – изхвърлен от приключението , наречено живот. Ето това са общите черти между малкият герой от книжката и бедстващите пенсионери.

Относно „Ретина България“, истината е, че се колебаех между вас и още няколко организации, но вие откликнахте веднага с желание и любов и всъщност вие избрахте мен, а не аз вас. А каква е връзката между „Малкото Паяче” и Ретина? Връзката е едно незрящо момче, което дава една по-различна гледна точка към света на зрящите си родители, така както вашата организация отваря нови хоризонти за хората с очни заболявания, предлагайки им не просто подкрепа, а различен поглед към възможностите пред тях.“ „Малкото Паяче” се роди като приказка за моите две деца, когато бяха малки и изпадаха в ужас, когато видят и най-дребното паяче. И аз реших да им дам една по-различна гледна точка. Да „погледнат” през очите на малкото Паяче, което губи цялото си семейство поради този нелогичен страх от страна на хората. Исках да се поставят на неговото място и да почувстват неговата болка от загубата. Дали проработи за моите деца? Не точно. Все още пищят като видят паяк, но поне не ги изтребват, както преди. За моя радост обаче явно има много други дечица, които се впечатляват от „Малкото Паяче”, защото тази книжка ми е best seller. А на 23ти Април тази година я превърнахме и в куклен театър за децата от 171 ДГ в София. Преживяването беше уникално! Децата гушкаха малките паячета, които една приятелка измайстори специално за пиесата и малчуганите пищяха, но този път от удоволствие.

В книжките ми на заглавната страница пише, че са за деца от 5 до 105 години и това не е случайно. Има няколко причини за това. Вярвам, че във всеки възрастен остава да живее едно малко дете, което обича да му четат приказки. Поне аз самата се чувствам така. Много обичам някой друг да ми прочете приказка. Това ме връща в онези безгрижни години, когато не мислиш за сметки, банки, заплати и тн. Мисля, че всеки от нас има тази нужда понякога да забягва в онзи магичен свят на приказни герои, нежни феи и красиви принцеси. Вярвам, че докато Мама и Тати четат някоя от моите истории на своята рожба и те се пренасят там в далечния красив свят. Но също така ми се иска да вярвам, че след края на приказката родителите разговарят с децата си относно доброто от приказката и как то може да бъде приложено в живота ни. И ето тук е нишката свързаща големите и малките, приказните герои с хората от каузите и прилагането на наученото на практика.

Няма да навлизам повече в подробности за останалите книжки и каузи, защото има достатъчно информация в страничката ми и всеки е добре дошъл да надникне.

Подкрепяйки различните каузи вярвам, че помагам за създаването на един по-добър свят не само за моите деца, ами като цяло за идните поколения. Пишейки приказни истории вярвам, че оставям частица магия в сърцата на читателите и на онези, които са на 5 и на другите, които са на 105 години.

Питате ме коя ми е любимата книга? Няма как да отговоря само с едно заглавие. Когато бях дете много обичах приказките, както българските, така и на другите народи, но също така с интерес четях старогръцки легенди и митове. В тийнеджърските ми години бях влюбена във „Винету”. Този вожд беше олицетворение за мен за истински мъж със своите качества. Минах разбира се и през сълзливите романтични книги в стил „Арлекин”, „Птиците умират сами”, по онова време ми беше настолната книга. Минах и през това, което наричам всеядство, т.е поглъщах всяка книга попаднала на пътя ми от различни жанрове. Но от доста години вече подбирам какво ще чета, защото всяка книга, всяка емоция оставя следа в мен и за това ми е важно да си подбирам писателите. Преди години за мен беше богохулство да оставя някоя книга недочетена, сега нямам проблем да я затворя, ако не ме грабне. Последната книга, която прочетох наскоро е „Симон” на Нарине Абгарян. Обичам да потъвам в нейния свят, може би защото сме израсли в подобно време и историите, които разказва ме връщат в онези времена на 80те години. И макар, че тя е израснала в Армения в бившата СССР, а аз в България забелязвам, че има доста сходни хора, ситуации и ежедневие. Авторката има много богат език и много добри похвати да задържа вниманието на читателя. Четох книгата, докато пътувахме в колата със семейството за Гърция и дъщеря ми беше много учудена как мога така дълбоко да потъвам в историята, че когато тя ме е питала за нещо, аз въобще не съм я отразила. Ето това за мен означава добре написана книга със завладяваща история.“

Курсове, Дипломи, Награди

Завършен курс по творческо писане при Марианна Георгиева /2018г/.
Диплома от уъркшопа на Димитър Узунов – Creative Storytelling 2019г/.
Завършен курс по творческо писане при Димитър Кенаров /2022г/.

Завършен курс по творческо писане при Владимир Полеганов /2022г/.

Завършен курс по творческо писане при Светослав Димитров и Елена Алтимирска /2022/
Втора награда в конкурс за сценарий за късометражен филм „Твоят живот е твоят живот”.

Награда от конкурса на общ. Чавдар – „Книгата е любов“/2022г/.

Номинация за „Герой на децата” – награди „Златна ябълка” – 2022г.

Завършен курс по «Творческо вдъхновение» – 2022г.

Специална награда от конкурса на Кафе-книжарница „Жираф”, в категория – разказ.

Благодаря Ви още веднъж за поканата! И до нови срещи! И още много…Паячета J

Книжките на Миша, можете да откриете в страничката ѝ: Приказният дом на Миша