Райна Соколова е психолог и психотерапевт по логотерапия и екзистенцанализ – или така наречената трета виенска школа в психотерапията с диплома от Europäische Akademie für Logotherapie und Psychologie.
Припомняме ви разговора ни с Райна от 2021г.
„Преди повече от 15 години бях на специализация в Университета на Джорджия в САЩ. Беше ми толкова трудно – не знаех добре езика, не виждах добре, трудно се оправях из университетските кампуси. Исках да си ходя, но между мен и дома ми имаше цял един океан. Тогава ръководителят на катедрата по Психология ми препоръча един конкретен курс – Логотерапия и Екзистенц анализ по Виктор Франкъл. Този пък кой е и защо трябва да ходя? Още една грижа на главата ми. Както казах не знаех английски добре, но една реплика, която чух и разбрах казваше – „Между стимула и реакцията има празно пространство и това е нашия избор“. Влюбих се в логотерапията, обикнах Франкъл /създателят на третата виенска школа по психотерапия и авторът на „Човекът в търсене на смисъл/ и сега години по-късно вече съм дипломиран психотерапевт/логотерапевт. Тази психотерапевтична школа ми пасна сякаш като втора кожа. Обожавам работата си. Обичам да помагам на хората да станат най-доброто си Аз.
За моите клиенти наистина е удивително да имат терапевт с нарушено зрение, защото така и доверието се изгражда много по-лесно. Ако знаеш, че терапевтът ти се справя със сериозно зрително увреждане, че живее всичко онова, което говори, значи, ще помогне и на теб. Това е обратната връзка от десетките хора, с които съм работила през годините.
За мен Логотерапията не е просто наука, а начин на живот – тя не се рови в миналото, а открива всички онези ресурси, онзи личен житейски смисъл, който прави живота възможен и достоен да се живее дори и при тежко страдание и при превратностите на съдбата.
Освен логотерапевт аз съм и семеен терапевт вече от почти 14 години. В момента изучавам Психология на развитието в Нов български университет, като крачка преди докторантурата ми по психология.
Смятам, че човек не е своите дипломи, не е това което има, а това което е. Защото това което има може да му се отнеме, може да го изгуби, но добротата, любовта и желанието да помагаш никой не може да ти ги отнеме.
И така крачка по крачка вече имам своя собствена психотерапевтична практика и работя работа, която ми носи смисъл и огромния дар – споделеното от моите клиенти и техните усмивки в края на терапията.
Благодарна съм, че се докоснах до Ретина България, чрез смислените дейности и проекти, които развиват. Смятам, че организацията запълни една голяма празнота между пациентите и професионалистите. Промяната, която направиха в отношението на лекарите към пациентите с нарушено зрение е огромна, наистина огромна крачка. Изпитвам благодарност към лекарите, които се грижиха за мен като дете, макар че взаимоотношенията ни във времето не винаги бяха гладки.
Нямам съмнения, че Ретина България ще продължи своя нелек път, който обаче носи толкова смисъл не само за тях, но и за всички хора с редки зрителни заболявания.“
