Слабо зрящи:
Медицината се развива с изключително бързи темпове, а офталмологията е един от тези примери. В България се прилагат успешно голям брой иновативни лечения и подходи – микроинвазивни оперативни техники, съвременно високотехнологично и своевременно щадящо лазер лечение, въведени са лекарствени молекули за лечение на сериозни социално значими заболявания. И тук е мястото да се обърне внимание на ОНАЗИ ГРУПА ПАЦИЕНТИ – МЕЖДУ ВИЖДАЩИТЕ И СЛЕПИТЕ, А ИМЕННО СЛАБО ЗРЯЩИТЕ, КОЯТО СЕ ОКАЗВА ОНЕПРАВДАНА ОТ ЗДРАВНАТА И СОЦИАЛНАТА НИ СИСТЕМА. Те не попадат в групата на иновативни практики за съвременно лечение. Модел на добри практики в тази област има във всички страни по света, докато в България те все още липсват. Например никой от изброените средства в областта на low vision дори не се реинбурсира от НЗОК.
Съществуват множество различия по света между дефинициите за намалено зрение (low vision) и слепота. „Според СЗО намалено зрение се определя като зрителна острота <0.3, и слепота – като зрителна острота <0.05“. Слепотата поражда тежка инвалидност, а намаленото зрение тежък социален проблем.
Много бих искала да цитирам и една публикация на Национален Център за Рехабилитация на Слепи гр.Пловдив от 1991г. за състоянието на осведомеността на офталмолозите по въпроса за зрителната рехабилитация: „….Но въпреки високия си професионализъм, офталмолозите нямат специални познания по рехабилитацията на слепите. При наше анкетно проучване, проведено тази година с 26 офталмолога, се оказа, че в голямата си част те нямат адекватна представа за основните функции на Центъра, за това какви рехабилитационни услуги той предлага, а някои дори от тях, за съжаление, не знаеха за неговото съществуване…..“
Повече от 30 год. по-късно нивото на информираност на обществото и познанията на медицинските специалисти по темата като цяло не е по-различно. Доказателство за това са резултатите от проведено наше анкетно проучване от над 150 участници. Около 67% от анкетираните нямат информация за очни специалисти, предписващи корекционни средства и увеличителни системи за слабо зрящи. Изключително голям процент-95% от респондентите не знаят на какви социални придобивки за оптична корекция имат право слабо зрящите. А на въпроса знаят ли кога е денят на „белия бастун“ само 20% от медицинските лица отговарят положително. Обнадеждаващ е факта, че 56% от офталмолозите отговарят позитивно, че проявяват интерес към обучение за адаптация на специални средства за зрително подпомагане.
Проект по който работя:
Обект на зрителна рехабилитация с оптични средства са пациенти с трайно намалена зрителна острота, неподлежаща на корекция с обичайни очила. Проучва се адаптацията на слабо зрящи пациенти със социално значими очни заболявания към предписаните им увеличителни средства и удовлетвореността от използването им.
Резултати:
Всички консултирани слабо зрящи са прегледани обстойно, анкетирани са със специален въпросник и най-важно получили са зрителна рехабилитация съответна на степента на загуба на зрението, която е индивидуално адаптирана към конкретния пациент. До момента са обхванати над 70 възрастни пациента, и дългосрочно са проследени над 20 слабо зрящи ученици. Постигнато е подобряване значително качеството на живот на слабо зрящите пациенти.
Реалните трудности:
са свързани с липсата на нови законови промени както по закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) така и от страна на НЗОК, липсва регистър и от страна на Съюза на Слепите, няма офталмолози-специалисти по low vision, няма и такива сектори в очните болници, в университетските центрове дори и в частните клиники, няма реинбурсиране на помощни увеличителни средства- телескопични очила, електронни увеличители, специални лупи и др., няма изграден интегриран модел на поведение при тези пациенти.
Бъдещето:
Ето защо се цели мултидисциплинарен подход в изграждането на единен интегриран модел на зрителна рехабилитация. Опита ни до тук ни дава и бъдещи идеи: 1. да се обособи очен сектор-кабинет за диагностика и зрителна рехабилитация на слабо зрящи, поради своята сериозна социална значимост и липса на подобен проект, 2.възможност за предаване на знания и опит – кабинетът да служи за обучение и стаж на специализанти по офталмология и студенти по оптометрия. Инициативата, може да бъде взаимствана от всички колеги и отделения, да се доразвие, обогати и всичко това да е в полза на пациентите с нарушено зрение. Това, което би било необходимо са обединени усилия на Здравното и Социалното министерство и съответните нормативни промени в крак с технологичните достижения на съвременната медицина.
