Емоционално благополучие на хората с макулна дегенерация

Един аспект, който често остава пренебрегнат, е въздействието на макулната дегенерация върху емоционалното и психичното здраве. От шока и страха при поставянето на диагнозата до неизказаната скръб, която може да съпътства загубата на зрение, включително ограничаване на независимостта и достъпа до дейности, носещи чувство за идентичност и цел.

По-долу е представено обобщение на основните етапи. Вашето преминаване през заболяването ще зависи от конкретните обстоятелства, личностните ви качества, наличието на подкрепа и начина, по който се справяте. Няма правилен или грешен начин, по който да чувствате диагнозата и загубата на зрение.

Справяне с диагнозата

Първоначалната диагноза макулна дегенерация може да бъде шокираща и да предизвика недоверие или дори отрицание. Много пациенти споделят, че при поставяне на диагнозата, особено ако става дума за ранна или суха форма, не получават достатъчно информация от лекаря си.

След като първоначалният шок отмине, е възможно да се появят тревожност и страх от бъдещето. Може да се окажете погълнати от въпроси като „Ще ослепея ли“, „Колко време ще мине, докато загубата на зрение се отрази на независимостта ми“ или „Кой ще се грижи за мен“.

Ако сте диагностицирани с ранна форма на МДСВ, има основание за надежда. Разполагате с време да се информирате и да поемете контрол. Съществуват множество начини да забавите прогресията на заболяването и да намалите риска от развитие на влажна форма. Промени в начина на живот, подходящ хранителен режим и прием на добавки могат да бъдат от голяма полза.

Ако диагнозата е късен стадий на суха МДСВ (географска атрофия) или влажна форма, най-доброто, което можете да направите, е да започнете лечение за запазване на зрението възможно най-скоро. Препоръчително е да се информирате и да обсъдите възможностите с вашия лекар, за да сте подготвени за този преход. Ако това все още не се е случило, опитайте се да изградите доверие в специалиста, за да вземете най-доброто решение за зрението си. След това се образовайте допълнително, за да изградите увереност в лечението и в човека, който ще ви го предостави.

Независимо на кой етап се намирате в момента, има ресурси, които могат да ви помогнат да възвърнете усещането си за пълноценен живот.

Грижа за емоционалното и психическото благополучие през различните етапи на макулната дегенерация

Ранна суха форма без загуба на зрение

След получаване на диагнозата, ако все още не изпитвате промени в зрението, основната заплаха за вашето емоционално и психическо благополучие е страхът от бъдещето. Тези страхове може да се основават на реални обстоятелства, но разполагате с време да се информирате и да планирате. Когато се чувствате тревожни, запишете своите притеснения и възможни решения. Това ще помогне на ума ви да се освободи от натрапчивите мисли и ще ви даде яснота по въпросите, които искате да разрешите.

Ранна суха форма с лека загуба на зрение

В началото загубата на зрение може да бъде по-скоро разочароваща, отколкото изтощителна. Малките неудобства обаче могат да се натрупат и да повлияят на настроението и психичното ви здраве. Разочарованието може да се превърне в огорчение и да се отрази на отношенията ви с близките. Не позволявайте на тези чувства да се задълбочават. Свържете се с вашия очен специалист, за да разберете дали има налични ресурси или услуги за хора с намалено зрение. Въведете малки промени в ежедневието си, като използване на по-силно осветление или увеличителни средства. Потърсете нови начини, устройства или хобита. Някои художници например преминават от живопис към скулптура, за да адаптират творчеството си към новите възможности. Социалната изолация може да се появи дори при лека загуба на зрение, особено ако изпитвате затруднения при шофиране, четене на менюта или разпознаване на лица.

Среден етап

В този етап загубата на зрение прогресира и може да доведе до усещане за безпомощност или безнадеждност, особено когато се сблъскате със загуба на независимост и чувство за цел. Ако тези емоции не бъдат овладени, съществува риск от развитие на депресия. Важно е да си позволите да скърбите за тези загуби по безопасен начин. Психологът Ан Вагнер, която е загубила зрението си вследствие на пигментен ретинит, подчертава значението на това да се скърби при всяка значима стъпка от прогресивната загуба на зрение. Намирането на мрежа за подкрепа и доверен човек, с когото да споделяте — приятел, член на семейството, духовен водач или терапевт — е от решаващо значение. Това ще ви помогне да създадете пространство, в което да се адаптирате към всяка нова промяна.

Късен етап: Географска атрофия или влажна макулна дегенерация

На този етап загубата на зрение може да бъде умерена до тежка, макар и не при всички. Влиянието върху ежедневието и независимостта може да бъде значително. Най-ефективните подходи включват рехабилитация за хора с ниско зрение. Това включва обучение в нови умения и използване на помощни средства, които улесняват ориентирането и изпълнението на задачи. Съществуват различни терапевтични методи, които могат да бъдат адаптирани към вашите нужди и предпочитания. Ако не разполагате с естествена среда за подкрепа, потърсете местни или онлайн групи, в които можете да се включите.

Важно е да се отбележи, че хората с макулна дегенерация са седем пъти по-склонни да изпитват депресия в сравнение с тези без зрителни увреждания.