Десислава Враджалиева-Исмаил: „Грижата за другия човек неизменно минава и през добра грижа за самия себе си, и през даване на личен пример“

Десислава Враджалиева-Исмаил е психолог и зрителен терапевт с над 13 години опит в Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Светлина“ в София. Завършила е с отличие специалност „Психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, с две магистратури. В работата си съчетава дълбока емпатия, професионализъм и отдаденост към хората със зрителни затруднения. Вярва, че психо-емоционалната подкрепа е в основата на всяка успешна рехабилитация, а личният пример – най-силният инструмент за вдъхновение. За нея Център „Светлина“ не е просто работно място, а общност, в която се изгражда доверие, увереност и ново усещане за успешно разгърнати възможности.

Разкажи ни за пътя си дотук.  Какво те насочи към тази специфична професия?

Казвам се Десислава Враджалиева-Исмаил. Завърших с отличие специалност Психология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2001 година. Преминала съм успешно две магистърски програми – социална психология и психология на развитието, образованието и културата – което ми дава широко поле на професионална изява. От ученичка мечтаех да оказвам психо-емоционална подкрепа на нуждаещите се от нея хора. От месец май 2012 година до настоящия момент работя като психолог в Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Светлина“ в град София. След надграждащо обучение при Александрина Костова в Националния център в Пловдив и при проф. Владимир Радулов придобих необходимата квалификация да бъда и зрителен терапевт. Дейността на зрителния терапевт е насочена към обучаване на потребителите с остатъчно зрение как да го използват максимално ефективно в ежедневието си.

Какво те мотивира да работиш с хора със зрителни увреждания и какво те вдъхновява в ежедневната работа?

Винаги ще помня първата ми среща с господин Йордан Младенов, първият Директор на ЦСРИ „Светлина“! Той е първият напълно незрящ човек, с когото животът ме запозна. Направи ми впечатление колко уверено, спокойно и уравновесено се държи, в същото време съсредоточено и благо, докато ме изслушваше по време на интервюто за работа. Цялостната атмосфера и излъчването на служителите допринесоха за желанието ми да се включа в този дружелюбен екип от специалисти, призвани да повишават качеството на всекидневния живот на потребителите, потърсили ги за помощ. Като цяло социалната ни услуга включва множество курсове. Всички те допринасят за това зрително затруднените лица да повишават способностите си за справяне с разнообразни задачи от бита, взаимодействието с останалите хора, професионалните изисквания, образователните и кариерните си цели, и други.

Кои лични качества смяташ, че са най-важни за работата ти – както в психологическата подкрепа, така и в рехабилитационния процес?

Лично аз на първо място поставям емпатията: умението да се поставиш, образно казано, в обувките на човека до теб, да изпиташ интелектуално и емоционално разбиране, съпреживяване на нещата, които ти споделя; на второ място може би комуникационната култура, да знаеш какво и кога да питаш, активното слушане, практическите умения за общуване; разбира се, не е за пренебрегване и запазването на конфиденциалност, създаването и поддържането на доверителност и приемаща атмосфера; да си едновременно подкрепящ и уважаващ личното пространство и избори на консултираното лице; да си едновременно достатъчно открит и близък, но и с достатъчно професионална дистанция и полагащ необходимите граници във взаимодействието психолог-клиент. Други качества, помагащи в работата ми, са любознателността, желанието непрекъснато да научавам нови неща в сферата на психологията и зрителната рехабилитация, способността да живея живота пълнокръвно и пълноценно, защото съм лично убедена, че няма как да бъдеш полезен някому, ако ти самият не се чувстваш реализиран и щастлив. Грижата за другия човек неизменно минава и през добра грижа за самия себе си, и през даване на личен пример.

Какви са най-честите психологически предизвикателства, с които се сблъскват хората със зрителни затруднения?

Лицата със зрителни проблеми се сблъскват със същите психо-социални трудности, с които се борят и лицата без нарушено зрение, а именно запазване на душевен мир насред все по-големия външен макро-хаос в света, преодоляване на разнообразни състояния като депресия, тревожност, паник-атаки, посттравматичен стрес, справяне със зависимости от всякакъв характер /от субстанции – алкохол, наркотици, цигари, от хазарт, пазаруване и други/, различни хранителни разстройства и разстройства на съня. При незрящите и слабо виждащите хора допълнително се наблюдават кризи, причинени от загубата на зрение, поради което са по-изразени чувствата на безпомощност, тъга, срам, усещане за безполезност, чувство за несправяне и други. Обществеността би могла да бъде от полза, ако е по-добре информирана относно спецификата на зрителните заболявания, за да може хората като цяло да знаят как да се държат адекватно сред зрително затруднените лица, и то без да ги стигматизират, тоест без да им лепят обидни етикети, без да ги поставят под общ знаменател, без да ги считат за втора категория хора. Стигма означава „петно“, дискриминация по някакъв признак. Част от работата ми се състои именно в преборването на стигмата – отвътре и отвън.

Какви са големите разлики при внезапната и постепенната загуба на зрение?

Различията между рязкото и поетапното ослепяване касаят времето за адаптация на човека към промяната и загубата на това сетиво. При внезапна загуба човекът най-често изпада в шок и тотално неприемане на случващото се с него, също така става много гневлив, раздразнителен и ядосан. Това е нормално. Механизъм на психиката да асимилира и да устои. При по-плавна загуба човекът разполага с повече възможности да свикне със ситуацията, да научи нови начини за справяне с промените, да я интегрира в цялостната тъкан на съдбата си, да преодолее постепенно отричането, тъгата, самосъжалението, неприемането. Неведнъж са ме питали през годините – кое е по-тежко: да се родиш невиждащ или да станеш такъв; внезапно или постепенно да загубиш зрение? Нямам отговори на тези въпроси. Има ли липсващо сетиво – има и необходимост от живот с напасване, със свикване и с нова нагласа. Възниква нужда от адекватна самооценка, от адекватно вписване в общността.

Какво е значението на емоционалната подкрепа в процеса на адаптация към загубата на зрение и как я осигуряваш в работата си?

Психо-емоционалното добруване е крайъгълният камък в справянето с този проблем! Ако човек няма необходимата силна мотивация да продължи напред, ако не е достатъчно смел и подготвен, ако не е мощно подкрепен от близките си, от съседи, от специалисти – трудно би устоял на всички предизвикателства по пътя си, трудно би се захванал да се обучава да се придвижва самостоятелно в пространството с помощта на белия бастун или да учи чужд език, компютри, Брайл, полезни умения… Затова винаги екипът ни съветва новите потребители да говорят с психолога на Центъра. Целта е да се намали страхът и психо-емоционалното напрежение, за да може човек да е способен да усвоява другите необходими му знания и умения. Как я осигурявам? – главно със запознаване с всеки индивидуален случай, изслушване на човека, предлагане на работещи техники за справяне, методи на отпускане и релаксация на тялото и ума, и други подобни. Процесите на доверително общуване и взаимодействие изискват време, добро желание и двупосочни усилия. Психологът само съветва и консултира, не е в негова власт да разреши проблемите на потребителя! Това е добре да се знае.

Какви методи използваш в зрителната рехабилитация – какво включват упражненията и как се адаптират към индивидуалните нужди на потребителите?

Използвам учебника по зрителна терапия за възрастни на проф. Радулов, както и много интересни триизмерни и цветни пособия – геометрични фигури, играчки, букви, цифри, занимателни игри и пъзели. Хората развиват фината си моторика и подобряват връзката между мозъка, очите, тялото и крайниците си. Ползвам специално разработен очен комплекс от упражнения, които активират очните мускули. Също така обучавам потребителите на техниките дланополагане, люлеене, фокусиране върху движещ се обект и много други. Някои неща не могат да бъдат преразказани, трябва да се преживеят и научат лично. Моят призив е всяко зрително затруднено лице с остатъчно зрение да опита тези упражнения и техники, за да разбере от личен опит колко са полезни в ежедневието, в добрия тонус на очите и в ефективното им използване.

Има ли конкретен случай или история, която те е докоснала и би споделила като пример за силата на рехабилитацията и подкрепата?

За изминалите 13 години и половина работа в Центъра хората и конкретните истории, които са ме трогнали, са много! Няма как да се спра с разказ на само една-единствена такава, защото това би означавало да омаловажа останалите. И все пак ще споделя за една случка: след една проведена групова беседа, още в самото начало на моята практика, едно незрящо момиче се доближи до мен с усмивка на уста и ме пита – „И ти ли не виждаш?“ Може би това е един от най-големите и красиви комплименти в работата ми досега! Усещането, че и ти си като нея, а тя е като теб… че не си сам. Явно по време на беседата не е почувствала никаква граница, никаква дистанция, само спокойно приемане, добронамерен разговор и съпричастност.

Разкажи ни за ЦСРИ „Светлина“ през твоята гледна точка.

Лично за мен рехабилитационният ни център не е просто месторабота. Това е пространство, в което сме се постарали да внесем усещане за уют, за ползотворен труд, творческа и дружелюбна атмосфера, където се чувства защитеност, спокойствие и сигурност. Мястото едновременно е в самото сърце на града, в непосредствена близост до спирки на градския транспорт и метрото, както и в тихата прегръдка на двор, в който има дърво, цветя, пейки и маси. Дадена е възможност на хората да се запознават един с друг и да общуват помежду си, а не само със своите преподаватели от екипа. Нашите врати са винаги отворени за всеки зрително затруднен човек, потърсил подкрепа и съдействие! Адресът ни е гр. София, ул. „Цар Симеон“ №110, а телефонният ни номер е 02/ 80 33 550. Работим всеки делничен ден от 8.30 до 17.00 часа. Заповядайте да се убедите сами! Онлайн можем да бъдем открити на нашия сайт www.csri.bg , както и във Фейсбук страницата ни ЦСРИ Светлина София https://www.facebook.com/CsriZaHoraSsZritelniUvrejdania .

Какво отличава Центъра от други подобни структури – в подхода, атмосферата или резултатите?

Подходът е строго индивидуален – с всеки потребител се работи в съответствие с изготвен специално за него индивидуален план за подкрепа, съобразен с потребностите и способностите му към момента. Често с един човек работят няколко професионалисти от колектива. Този мултидисциплинарен подход се налага, за да се отговори възможно най-добре на специфичните му нужди, знания и умения. Резултатите не закъсняват – изключително много наши потребители вече са овладели успешно техниките за придвижване с помощта на белия бастун, научили са важни за тях маршрути, по които преминават напълно самостоятелно, други са усвоили умения да се грижат за домакинството, дрехите и приготвянето на различни храни и ястия, трети вече могат да четат списания и книги на Брайл или са научили английски език… Услугите, които ЦСРИ Светлина предлага на своите потребители, се увеличават с времето. Също така от близо 5 години отворихме и нов филиал, който е от голямо удобство за живеещите в Комплекса на слепите, на бул. Европа №138, бл. А.

Какво според теб липсва в градската среда на София, за да бъде тя по-достъпна и подкрепяща за хората със зрителни затруднения?

Липсват предвидимост, защитеност, сигурност, спокойствие и информираност на широката общественост. Във въздуха витае усещане за безнаказаност към всичко нередно в столицата – шофиращи с прекалено висока скорост по пътищата, изоставени електрически тротинетки по тротоарите, огромни дупки по улиците, нерядко невъзпитани пешеходци, отворени стъклени врати, препятствия от всякакъв вид, много малко на брой ефективни водещи линии, липсващи надписи на Брайл във възлови обществени сгради, неработещи на места говорещи светофарни уредби, понякога липсва говор в градския транспорт. Много неща биха могли да се подобрят като цяло. Работи се в тази посока.

Коя книга ти е повлияла най-силно – професионално или лично – и би препоръчала на читателите?

Професионално са ми повлияли най-много трудовете на американските психотерапевти д-р Барбара де Анджелис и д-р Джон Грей, които са осветлили разсъжденията ми относно междуполовите различия и ефективната комуникация между мъжете и жените, в стремежа им да изградят стабилна и щастлива връзка помежду си. А чисто в личен план любимата ми книга е „Едно“ на Ричард Бах, както може би и „Мост през вечността“ от същия автор – изключително дълбоки романи, едновременно философски, приключенски и езотерични, които се опитват да наклонят везните в посока към повече доброта и възвишеност, особено в един свят, в който за съжаление все още сме раздирани от междуличностни конфликти и войни между държави. Ще завърша с призив да се чете повече – защото книгите наистина са прозорец към големия външен свят, дават ни нов поглед и разширена перспектива, развиват въображението ни, осигуряват пълноценно използване на свободното ни време, обогатяват културата и речниковия ни запас, свързват ни с останалите хора… Независимо от избора на четиво, който е въпрос на личен вкус и предпочитание, хубаво е просто да продължим да четем!

Благодаря за предоставената възможност чрез интервюто да достигна с разсъжденията и опита си до повече хора. Дано съм била полезна на някого, с предоставената информация.