Казвам се, Иван Любомиров Иванов и понастоящем работя като радио водещ в радио „брайл ФМ“. Завършил съм средното си образование в училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София, а след това, лечебен масаж в медицински колеж Йорданка Филаретова. Впоследствие завърших бакалавърска и магистърска степен по икономика на съобщенията в университета за национално и световно стопанство. С радио започнах да се занимавам през 2006 г., когато с двама мои приятели създадохме фолк радио наздраве. През 2016 г. започнах да правя спортно шоу феърплей, в радио „брайл ФМ“, като то продължава и до днес и по този начин се доближих и до другата си детска мечта, да се занимавам със спорт.
Не мога да кажа, че съм срещал големи трудности заради заболяването ми, но все пак ги има. Преди години, съм се явявал на интервюта за работа в други радия и там главната причина, поради която не ме взеха е това, че не виждам. Самото зрение не бих казал, че ми липсва, защото аз никога не съм го имал, и поради тази причина срещите ми със специалистите по очни заболявания са били много малко, във времето когато съм бил много малък. Мога да кажа още, че никога не съм обичал да ме съжаляват за това, че не виждам, или за каквото и да било друго и винаги съм се стремял да се доказвам пред хората и да надграждам, за да бъда в крак с времето в което живеем.
В работата ми ме мотивира, най-вече любовта към радиото, това, че мога да казвам много неща и те да достигат до по-голям брой хора, също така това бе моята детска мечта и винаги съм искал да се развивам в тази сфера. Откакто съм в радиото, изживях много интересни и приятни емоции, запознах се с хора, от които на времето съм се учил, На пример големия журналист Румен Пайташев, с който имах честта да се запозная миналата година. Благодарен съм и на всички колеги които ми помагат и благодарение на тях, предаването е такова, каквото е днес.
Ролята на неправителствените организации в наши дни е изключително сериозна, но винаги има какво още да се направи. Например, ние в радио „Брайл ФМ“, се стремим винаги да казваме истината, да говорим за неща които рядко намират място в другите медии, сред тях разбира се, тези които интересуват слепите и най-важното е, че казваме истината, такава каквато я виждаме ние. Много мие трудно да препоръчам книга, защото всичко което съм прочел, ми е въздействало по един или друг начин, за това ще кажа, че последната книга която прочетох е Христо Стоичков – Историята. Книгата ми хареса, не само защото съм негов фен, или защото се занимавам със спортна журналистика, най-вече ми допадна това, че Стоичков разказва за всичко без грандоманията която сме свикнали да виждаме у много от звездите.
