Резултати от открито пилотно проучване са установили, че лечението на пациенти с напреднала форма на свързана с възрастта дегенерация на макулата (AMD) с помощта на лекарството за болестта на Паркинсон, леводопа, стабилизира тяхното заболяване и подобрява зрението. Проучването, докладвано в The American Journal of Medicine от изследователи от Университета в Аризона демонстрира, че оралната терапия с леводопа е безопасна и се понася добре и намалява нуждата за пациенти с неоваскуларна AMD (nAMD ), от инжекции против VEGF.
Изследователският екип, оглавяван от д-р Робърт Снайдер, заявява, че откритията предполагат, че леводопа може да бъде ефективна като допълнение към анти-VEGF инжекционната терапия за nAMD.
AMD се характеризира с дегенерация на централната част на ретината, макулата, която е отговорна за зрението с висока острота. Повече от 15% от населението на САЩ на възраст над 70 години има AMD, което представлява често срещана причина за слепота в развитите страни.
Неоваскуларната AMD се характеризира с необичаен растеж на нови кръвоносни съдове, предизвикан от съдов ендотелен растежен фактор (VEGF), който може да доведе до изтичане на течност и кръв в окото. Докато nAMD представлява само 10–15% от всички случаи на AMD, той е отговорен за 90% от загубата на зрение, свързана с болестта.
Стандартната терапия за nAMD изисква чести инжекции на средства за блокиране на VEGF. Те са ефективни, но от друга страна са болезнени и скъпи.
Расата е един от най-силните рискови фактори за ВМД, като загубата на зрение от болестта е най-разпространена сред белите популации. Изследователите тълкуват тази расова зависимост, като предполагат, че очната пигментация предпазва от AMD, тъй като хората с най-малко пигментация са особено податливи.
По-ранни изследвания са установили, че пациентите, лекувани с леводопа за двигателни разстройства като болестта на Паркинсон, са значително по-малко склонни да развият какъвто и да е вид AMD.
„Наблюдаваните ранни подобрения на зрителната острота с леводопа са сравними с ранните подобрения на зрителната острота, съобщени при ранибизумаб и бевацизумаб“, отбелязва екипът. След шест месеца намаляването на течността в ретината се поддържа и средната зрителна острота се подобрява, което позволява на пациентите от първата и втората група да прочетат допълнителен ред на очната карта. Това е еквивалент на подобрение от 20/40 до 20/32. Наблюдава се и 52% намаление на честотата на инжекции срещу VEGF във втората група пациенти, като трима пациенти не се нуждаят от инжекции срещу VEGF през шестте месеца. И двете проучвания демонстрират приемлив профил на безопасност при 28 пациенти, лекувани с леводопа в продължение на шест месеца.
Изследователите признават, че е малко вероятно леводопа да се използва като самостоятелно лечение при пациенти с новодиагностициран nAMD, като се има предвид, че 11 от 15 новодиагностицирани nAMD пациенти все още се нуждаят от инжекции против VEGF, но в по-редки случаи от стандартното месечно лечение.
източник genengnews.com
