Препоръки за защита на хората, живеещи с рядко заболяване по време на пандемията от COVID-19

EURORDIS Европа приветства действията, усилията и всеотдайността на всички специалисти в областта на здравеопазването и социалните грижи, както и на политиците на европейско, национално и регионално равнище, които са изправени пред трудни решения и изтощение на първа линия в борбата с пандемията от COVID-19.

Ние знаем, че нито един политик или обществен здравен орган не желае да остави никого по време на тази пандемия. Въпреки това, 30 милиона души в Европа и 300 милиона по света, които живеят с рядка болест, са сред най-уязвимите групи от населението по време на тази криза.

Ето защо бихме искали да обърнем внимание към грижите и нуждите на хората, живеещи с рядка болест, техните семейства и болногледачи по време на настоящата криза.

Чрез това отворено писмо призоваваме политиците и властите в Европа и по света да предприемат действия за защита на хората, живеещи с рядка болест, за да не станат още по-уязвими по време на тази криза следвайки препоръките, изложени по-долу.

Редките заболявания, често хронични, много сложни, прогресиращи и тежко инвалидизиращи, пораждат специфични нужди от грижи. Ефектът от COVID-19 върху здравеопазването и социалните системи е огромен и пряко се отразява на грижите, които хората, живеещи с рядко заболяване, получават през това стресиращо време, както и на техния социално-икономически статус, образование и заетост.

По-долу ние излагаме как COVID-19 влияе върху живота на хората, живеещи с рядко заболяване в седем области и даваме препоръки във всяка област относно това, което политиците могат да направят, за да подкрепят общността на редките болести в следващите седмици и месеци.

Това е време за отстояване на водещите принципи на солидарност, справедливост и сътрудничество. Време е да потвърдим обещанието „да не оставяме никого сам“ и да постигнем универсално здравно покритие за всички.

Кризата доказва значението на силните, добре финансирани системи за обществено здравеопазване и благосъстояние, които се занимават по-специално с нуждите на най-уязвимите, а също така демонстрират добавената стойност на координацията в политиката на общественото здравеопазване и сътрудничеството зад граница в рамките на ЕС и извън него.

Седемте области как COVID-19 влияе върху живота на хората, живеещи с рядко заболяване:

  1. Достъп до здравни грижи
  2. Скрининг и диагностика на редки заболявания
  3. Холистична грижа, включително социални услуги и социална подкрепа
  4. Всекидневен живот и условия на работа
  5. Безопасна употреба на лекарства
  6. Разработване и достъп до лекарства
  7. Изследване на редки заболявания

EURORDIS, като член на Европейския форум на пациентите (EPF) и Европейския форум за хората с увреждания (EDF), подкрепя изявленията им относно COVID-19, и се стреми с това отворено писмо да подчертае специфичните предизвикателства и нужди на уязвима общност от хора, живеещи с рядка болест.

  1. Достъп до здравни грижи

Напливът на пациенти, които търсят медицинска помощ заради COVID-19, изтощава капацитета на здравните системи по отношение на човешките ресурси, медицинското оборудване (лични предпазни средства и устройства, като апарати за дихателна помощ) и болнични легла. Това причинява редица проблеми на хората живеещи с рядка болест.

Предизвикателствата, пред които са изправени хората, живеещи с рядка болест в тази област са:

  • Хората, живеещи с рядко заболяване, виждат ограничения в редовния достъп до медицинска консултация и непрекъснатостта на грижите за тях е нарушена. Това включва рутинно прилагане на лечение, което възниква в болницата/клиниката (напр. кръвопреливания).
  • В момента не се извършват определени медицински и хирургични интервенции, обозначени като несъществени и са анулирани или отложени, а други, като например трансплантациите се спират, за да освободят място за пациенти, заразени от COVID-19.

Редките заболявания могат да бъдат силно изтощаващи и животозастрашаващи. Чакането за медицинска намеса може да доведе до тежко влошаване на симптомите, а това от своя страна до натоварване на системите за здравеопазване поради възможни усложнения.

Хората, които живеят с рядка болест, са изправени пред проблеми при упражняването на правото си на трансгранично сътрудничество и здравни грижи, предоставяни съгласно законодателството на ЕС поради ограничения за пътуване или поради това, че болниците в чужбина отменят интервенции, които не са свързани с COVID-19. Достъпът до специализирано здравеопазване или лечението в друга държава от ЕС е особено важно за хората, живеещи с рядко заболяване, поради разпръснатата експертиза за редки заболявания и поради това, че някои лечения се предлагат само в определени болници в ЕС.

EURORDIS е изключително обезпокоен от докладите, в които се посочва, че в някои страни медицинските препоръки, издадени за пандемията COVID-19, са дискриминиращи за хората с увреждания и за живеещите с рядко заболяване въз основа на понятия като „стойност на човек за обществото “. EURORDIS похвали всеотдайността на всички здравни специалисти в борбата с COVID-19, които вземат решения въз основа на своя опит и морален компас.

Разглежда се със загриженост потенциалното отрицателно въздействие, което следването на дискриминационни указания може да има за редките болести и други уязвими групи от населението. Когато са болни от COVID-19, хората живеещи с рядко заболяване, могат да се сблъскат с бариери в получаването на здравни грижи в болничната обстановка, тъй като за тях няма установени протоколи. Това се дължи отчасти на ограничените познания и разпръснатия опит в редките заболявания.

Хората, живеещи с рядко заболяване, може да се страхуват да посещават болници поради риск от заразяване с COVID-19 или защото може да не получат съответното ниво на грижа поради тяхното основно състояние и следователно могат да се изложат на по-висок риск, ако останат у дома.

Хората живеещи с рядко заболяване, не се разглеждат достатъчно сред целевите уязвими популации за диагностично изследване за COVID-19 (PCR), по начин като: здравните професионалисти, възрастните хора, хора с диабет и хора с рак. По подобен начин тестващи практики не допускат деца, тъй като те се считат за нискорискови. 70% от генетичните редки заболявания започват в детска възраст, което означава, че има огромен брой деца, живеещи с рядка болест, които могат да представляват високорискова популация пред лицето на COVID19.

Какво могат да направят политиците?

  • Поддържане на постоянни грижи и достъп до медицински консултации за хора, живеещи с рядко заболяване чрез насочване на средства и усилия към здравните системи за укрепване на медицинските работни сили и оборудване. Това ще доведе до избягване на необходимостта да се предприемат трудни решениея.
  • Осигуряване от органите за трансплантация и кръв за трансфузии, свободна циркулация като съществени стоки/услуги, и да се прилагат мерки за смекчаване на рисковете, породени от COVID-19 до адекватна и устойчива доставка в съответствие с указанията на ECDC.
  • Насърчаване и улесняване на практики като виртуални консултации (телемедицина) или прилагане на определени терапии в домашна обстановка, за да се гарантира непрекъснатостта на грижите за пациенти и избягване посещаването на болница.

Тези мерки трябва да бъдат съчетани със съответната доставка на лични предпазни средства за медицинските специалисти, така че безопасността на пациентите да бъде гарантирана по време на посещението.

  • Ревизиране на всички указания за здравните специалисти, които могат да поставят под въпрос правата на хора, живеещи с рядка болест. При изготвянето или одобряването на медицински указания, властите трябва да вземат предвид ангажимента си към Конвенцията на ООН за правата на хората с Увреждания, по-специално членове 11 и 25 относно рискови и хуманитарни извънредни ситуации.
  • Гарантиране на приемането на конкретни мерки и протоколи, оправдани от сложните нужди на пациентите с редки заболявания, при предоставяне на спешна медицинска помощ по време на кризата с COVID-19. Съществуващите ресурси на Orphanet трябва да бъдат подкрепени и предоставени на разположение на здравните специалисти за лечение на тези пациенти.
  • Дежурният лекар за интензивно лечение трябва да се свърже с постоянния лекар на пациента или с експертен център за установяване на конкретната история на заболяването и плана за лечение използвайки ресурсите на Европейските референтни мрежи.
  • Признаване на ролята на лицата, полагащи грижи, като експерти по болестта и специфичните нужди на отделния пациент, и да им се позволява да го посещават възможно най-често.
  • Обмислянето за създаване на временни специални болнични отделения, специално предназначени за уязвими пациенти с редки заболявания, засегнати от COVID-19, когато е възможно.
  • При отделни болнични отделения между пациенти, засегнати от COVID-19 и други, да се осигури адекватна комуникация по този въпрос, така че пациентите да имат достъп до грижи.
  • Насърчаването и улесняването на използването на клиничната система за управление на пациентите (CPMS).
  • Ускоряването на обмяната между експерти по редки болести за Европейските референтни мрежи за тези пациенти, засегнати от COVID19.
  • Включването на хората, живеещи с рядко заболяване, възрастни и деца, като приоритетно население, чрез превантивни мерки (тестване, достъп до ЛПС и др.) за спиране на разпространението на COVID-19, както по време на изолацията, така и при премахването на тези мерки. По време на периода на изолацията, болногледачите на пациенти с редки заболявания, които са най-уязвими към COVID-19, трябва да бъдат систематично изследвани с молекулярни и серологични тестове. Те трябва да получават маски и лични предпазни средства с предимство, когато количествата позволяват това, извън приоритетните здравни служители и специалисти по социални грижи.

 

  1. Скрининг и диагностика на редки заболявания

Скрининговите методи като медицински снимки и лабораторни изследвания могат да доведат до диагноза за рядко заболяване. Неизпълнението им навреме може да бъде вредно за здравето на онези, които все още са недиагностицирани или на тези, които са засегнати от дегенеративно заболяване, тъй като те са изложени на риск от тежко прогресиране на заболяването си, ако не се наблюдава.

Предизвикателствата, пред които са изправени хората, живеещи с рядка болест в тази област са следните: назначенията за медицински снимки и за други скринингови тестове се отлагат или отменят поради липсата на медицински персонал или необходимостта от използване на лабораторните съоръжения за тестване на проби за COVID-19.

Какво могат да направят политиците?

  • Гарантиране на достатъчно средства и работна сила за болниците, така че да се осигури минимум скрининговата услуга по време на кризата. Като резултат от това, ще се тестват състояния, които могат да повлияят значително на продължителността на живота на пациента, ако не се лекуват, като ракови заболявания, имунодефицити и дегенеративни заболявания. Средства от Инвестиционната инициатива за реагиране срещу коронавирус в ЕС плюс (CRII +) могат да бъдат отпуснати за това.
  1. Холистична грижа, включително социални услуги и социална подкрепа

Холистичната грижа обхваща целия спектър на здравните, социалните и ежедневните нужди на хората, живеещи с рядка болест и техните семейства. Прилагането на мерките, за да се избегне разпространението на COVID-19, може да окаже сериозно влияние при предоставянето на холистична грижа за хората, живеещи с рядко заболяване:

Предизвикателствата, пред които са изправени хората, живеещи с рядка болест в тази област са:

  • Предоставянето на основни услуги за грижи за хора, живеещи с рядко заболяване, като домашна подкрепа или лична помощ, се нарушава поради липса на наличен персонал и лични предпазни средства (ЛПС) както за доставчиците на услуги, така и за пациентите. Вследствие на това хората с редки заболявания и увреждания, които се нуждаят от интензивна подкрепа, за да живеят независимо, са изправени пред дълги часове на чакане, за да бъдат посрещнати нуждите им от основна и лична хигиена.
  • Редица социални услуги като ресурсни центрове, които предлагат рехабилитация и дневна грижа, трябва да затворят напълно или да намалят предлаганите услуги. Те нямат необходимия ЛПС или достатъчно персонал, които да бъдат предоставени в домашна обстановка. Устойчивостта на тези основни ресурсни центрове се влияе от мерките, наложени поради COVID-19.
  • Мерките за карантина могат да окажат тежко психологическо въздействие върху хората, живеещи с рядко заболяване поради изолацията. При нормални обстоятелства, психичното здраве на тези засегнати от рядко заболяване е повлияно (в проучване през 2017 г. [1] 37% от анкетираните заявиха, че често се чувстват нещастни и депресирани, в сравнение с 11% от общото население) и кризата може да задълбочи това негативно въздействие върху психиката.
  • В допълнение, карантината е много проблематична в случай на заболявания и увреждания, за които активността на открито е част от терапевтичната рутина, особено в случай на интелектуална нетрудоспособност. Това може да причини големи страдания на човека, засегнат от болестта и на лицата, които се грижат за него.

Какво могат да направят политиците?

  • Гарантиране на минимум услуги за подкрепа и лична помощ за уязвимото население, включително хора, живеещи с рядко заболяване, по същия начин, по който се поддържат минимални услуги за деца в редица държави-членки.
  • Вземане на мерки за насърчаване на приоритизирането на ЛПС за професионалисти, работещи в социалните услуги.
  • Разработване на ясни насоки за предоставящите на социални грижи, които да бъдат използвани по време на кризата.
  • Гарантиране, че финансирането на социални услуги в цяла Европа, включително услуги за независим живот и ресурсни центрове за редки болести, е сигурно в условия на криза. Тези услуги са от съществено значение при справяне с кризата и трябва да се гарантира тяхната устойчивост.
  • Подсигуряване, че националните и регионалните власти използват ресурсите, предоставени от Европейската инициатива за реагиране с коронавирус. Целта е финансиране на социалните работници и подкрепа на лица с увреждания, за осигуряване на постоянната грижа по време на този период.
  • Подкрепяне на съществуващите национални линии за помощ при редки заболявания както финансово, така и с насоки, например с най-актуална информация, така че те да могат да насочват и осведомяват хората, живеещи с рядко заболяване по време на кризата. (бел. такива в България не съществуват)
  • Ангажиране и подкрепа на пациентски организации, които са свързани с техните местни общности и могат да подкрепят здравните услуги при осигуряване на информационни потоци и добра комуникация, партньорска подкрепа и разработване на иновативни решения в кризата.
  • Приспособявания за хора със засегнати поведенчески функции, които се влошават от мерките за социално изолиране, като например се дава предимство, позволяващо им да излизат на открито с придружител по време на периода на карантина, спазвайки хигиенните мерките за сигурност.
  • Уверение, че хората, които живеят с рядко заболяване, не са ограничени до жилищни и психиатрични звена и институции поради липсата на независими услуги. Ако те трябва да бъдат за ограничени за период от време, то тези институции трябва да спазват указанията за безопасност и да са добре оборудвани с ЛПС по същия начин, както се прави за институции за възрастни хора. Същевременно да се улесняват контактите с членове на семейството, когато посещенията трябва да бъдат прекратени от съображения за безопасност.
  1. Всекидневен живот и условия на работа

Хората, живеещи с рядко заболяване, често се сблъскват с трудности в балансирането на личния и професионален живот. Освен това, те често изпитват липса на разбиране от страна на работодателите или училището, което води до липса на приспособяване в тези дейности. Тези проблеми се умножават по време на трудни моменти като кризата с COVID-19.

Предизвикателствата, пред които са изправени хората, живеещи с рядка болест в тази област са:

  • Затварянето на специализирани детски заведения и училища означава, че семействата на хора, живеещи с рядко заболяване, не са в състояние да работят и са задължени да поемат целодневни грици за децата си или възрастни роднини.
  • Фактът, че хората, живеещи с рядка болест, не се включват систематично под „рискова популация“ пред COVID-19, означава, че работодателите не предлагат непременно специални условия за тях, като гъвкави работни условия или работа от разстояние. Това важи и за лицата, полагащи грижи, които в резултат на това излагат на риск засегнатите от рядката болест хора или са длъжни да отсъстват от работа.
  • Липсата на приспособяване в работните практики и липсата на лични предпазни средства също засягат хората, живеещи с рядко заболяване, които работят в публичния сектор и трябва да посещават работното място, изложени на риск от инфекция.
  • Хората, които живеят с рядка болест са особено уязвими от негативни икономически последици (съкращения и намаляване на доходите), произтичащи от влиянието на кризата върху пазара на труда. Несигурността вече е реалност при нормални обстоятелства за много семейства, като 73% от анкетираните в проучване от 2017 г. [3] разкриват, че разходите, свързани със справянето с болестта, се считат за високи.

Какво могат да направят политиците ?

  • Приемане на мерки за защита на всички работници, с особен приоритет за хората в уязвими ситуации, като хората, живеещи с рядко заболяване. Европейският стълб на социалните права следва да бъде изцяло приложен, за да се бори с бедността и социалното изключване.
  • Уверение, че хората, живеещи с рядко заболяване, могат да работят от вкъщи и, ако това не е възможно поради естеството на работата или по друга причина, осигуряване на специален отпуск, който гарантира 100% от доходите на служителя.
  • Гарантиране на финансова компенсация за семействата полагащи грижи, които трябва да отсъстват от работа, за да се грижат за близките си.
  • Подкрепата на училища, други учебни заведения и ресурсни центрове, които взимат мерки за осигуряване на непрекъснато обучение от вкъщи за ученици, живеещи с рядко заболяване. Предоставяне на съвети и насоки към членовете на семейството, които могат да бъдат полезни, за балансът на своите задължения в работата и вкъщи.
  1. Безопасна употреба на лекарства

Понастоящем се тестват редица лекарства, които имат показания за приложение при други заболявания (като лупус и ревматоиден артрит), за да се провери тяхната ефикасност срещу COVID-19. Приемът на тези лекарства в комбинация с други лекарства или извън показанията на рецептата може да изложи на риск  живота на пациента.

Предизвикателствата, пред които са изправени хората, живеещи с рядка болест в тази област са:

  • Хората, живеещи с рядка болест, засегната от COVID-19, могат да бъдат хоспитализирани в центрове, които не са обичайните им експертни центрове за наблюдение и където няма установена връзка с наблюдаващия им лекар. В тези случаи прилагането на лекарства за лечение на COVID-19 (противовъзпалителни, анестетици, болкоуспокояващи и т.н.) е по-рисково, отколкото за останалата популация. Възможно е да има тежки лекарствени взаимодействия между терапията на хора, живеещи с рядко заболяване и лекарствата осигурени за лечение на COVID-19.
  • Хората, живеещи с рядко заболяване се страхуват, че евентулано заразяване  с COVID-19 може да влоши тяхното състояние. Поради това те биха прибегнали до самолечение, за да избегнат вируса, особено, ако нямат достъп до здравни грижи и съвети, от които се нуждаят. Също така се създава риск, ако се използват фалшиви лекарства, закупени онлайн.
  • Някои от терапиите, които са от съществено значение за стабилното състояние на хора, живеещи с рядко заболяване (напр. имуносупресори), могат да ги направят по-уязвими на инфекции. Хората, които се опасяват да не се заразят с COVID-19, биха могли да променят обичайната си терапия за лечение на рядко заболяване самоинициативено, без  да имат подходящи указания.

Какво могат да направят политиците?

  • Уверение, че националните здравни власти следят и въвеждат правилните мерки, насоки или протоколи по време на пандемията COVID-19, за да осигурят подходящо разпределение, доставка и безопасна употреба на лекарства. Например, доставката на лекарства, които обикновено се отпускат само в болници към аптеки на местно ниво, би могла да се прави в пощенски станции за доставка до мястото, където пациентът живее, при условие, че пациентът и / или човекът полагащ грижи за него, могат да прилагат правилно лечението.
  • Уверение, че системите за фармакологична бдителност са осигурени по подходящ начин и че наличната информация за рисковете от нежелани реакции, лекарствени взаимодействия и подходящото използване на съществуващо лечение за хронично заболяване се съобщава по ясен начин на пациентите.
  1. Разработване и достъп до лекарства

По време на кризата с COVID-19 са повлияни производството и достъпът до лекарства. От една страна, има засилено търсене в световен мащаб на всички лекарства, използвани за лечение на COVID-19 и има редица ограничения, които затрудняват удовлетворяването на търсенето. От друга страна, има и надпревара в разработването на нови лечения и ваксини срещу COVID-19. Всички тези елементи могат да окажат влияние върху живота на хората, живеещи с рядка болест.

Предизвикателствата, пред които са изправени хората, живеещи с рядка болест в тази област са:

  • Хората които живеят с рядка болест, могат да се сблъскат с трудности при достъпа до лекарства, тъй като редица страни са изправени пред трудности с доставките. Производството на лекарствени продукти може да бъде засегнато, тъй като мерките за увеличаване на производството могат да отнемат от 6 месеца до една година, за да се постигне ефект. В допълнение, суровините могат да бъдат произведени в различна страна от тази, в която се извършва производството, а настоящите мерки за задържане и граничен контрол затрудняват транспортирането им. На последно място, транспортирането и дистрибуцията от производствения обект до аптеките на едро и дистрибутора също могат да бъдат засегнати.
  • Пренасочването на лекарства, посочени за терапия и контрол на COVID-19, ограничава наличните ресурси за обичайното им разпределяне (напр. Продукти, които липсват в аптеките в общината и търговците на едро). Някои от тези продукти като хидроксихлорохин и азитромицин са широко използвани в общността на редките болести.

EURORDIS изразява загриженост относно евентуалната злоупотреба с разпоредбите за лекарства сираци поради бързото разработване на лечения за COVID-19. Забавянето на тези лечения е вредно за усилията за пускане на пазара на истински лекарства сираци и ще окаже отрицателно въздействие върху достъпа на пациенти с редки заболявания до толкова необходими лекарства.

Какво могат да направят политиците?

  • Въвеждане на мерки за гарантиране на производството и дистрибуцията на лекарствени продукти и избягване на проблеми с доставките. Властите трябва да следват практическите насоки, издадени от Комисията на ЕС относно зелените коридори за непрекъснат поток на стоки през ЕС, и да използват инструментите и мерките, координирани от Европейската агенция по лекарствата, за да подкрепят наличността на лекарства, използвани в пандемията COVID-19.
  • Гарантиране на използването на канали, различни от разпоредбите за лекарства сираци, за да се ускори лечението за COVID-19, и да се улесни глобалното сътрудничество в областта на научните изследвания, тъй като обединяването на знания и ресурси е най-добрият начин да се ускори разработването на тези лекарства.
  • Властите трябва да се позовават на препоръките и инструментите, издадени от Европейската агенция по лекарствата, които насочват в тази посока.
  • За управление на производствените затруднения, осигуряване на подкрепа на болничните фармацевти за съставяне на продукти, които могат да се приготвят в болнични аптеки при високи изисквания за качество, в зависимост от естеството на продукта. По подобен начин военните аптеки могат да помогнат за увеличаване на предлагането.
  • Гарантиране на справедлив достъп до проучвани и/или разрешени продукти за лечение на COVID-19 и гарантиране на справедлив достъп до програми за състрадателна употреба.

Мерките трябва да включват:

  • Публичност и прозрачност на информацията за клиничните изпитвания и за програмите за състрадателна употреба, включително елементи като участващите центрове, условията за достъп, броя на приетите пациенти и междинните резултати.
  • Стартиране на специфични и подходящи изследвания за ползите и рисковете от лечението на COVID-19, необходимо в контекста на някои редки заболявания възможно най-рано.
  • Създаване на европейски механизъм за координиране на достъпа и осигуряване на справедливо разпределение между държавите-членки, ако предлагането е ограничено.
  • Държавите-членки трябва да поискат становище от Европейската агенция по лекарствата, така че, критериите и условията на програмата за състрадателна употреба да са често срещани в държавите-членки на ЕС (напр. препоръките на ЕМА за състрадателна употреба на Remdesivir).
  • Доставките за програми за състрадателна употреба трябва да се предоставят безплатно на пациентите в знак на признаване на обществената спешна ситуация, породена от тази пандемия.
  • Насърчаване на разработчиците да споделят лиценза за лекарства, което ще демонстрира положително съотношение полза/риск със страни с нисък и среден доход (чрез Инициативата за доброволен патент), както се прави за ХИВ, малария и туберкулоза.
  1. Проучване на редки заболявания

Повечето редки болести нямат ефективно лечение и има голяма нужда да продължат да се насърчават научните изследвания и иновациите за тези заболявания. Пандемията COVID-19 представлява заплаха за продължаването на жизненоважни клинични изпитвания.

Предизвикателствата, пред които са изправени хората, живеещи с рядка болест в тази област са:

  • Назначените изпитвания се отменят въз основа на безопасността на пациентите, които не могат или не желаят да пътуват до клиниките, или поради това, че здравните специалисти са пренасочени за други задачи. За някои редки заболявания обаче отмяната на клиничното изпитване е по-пагубно от излагането на вируса по отношение на продължителността на живота.
  • В случай на клинични изпитвания, които вече са в напреднал стадий, разработчиците може да се борят да въведат мерки за защита на вече записаните пациенти и да запазят колкото е възможно повече от информацията, събрана досега.
  • Кризата може да изисква използването на децентрализирани или хибридни изпитвания с помощта на цифрови инструменти или приложения, но тази практика не се използва широко. За вече планирани или текущи клинични изпитвания, въвеждането на този иновативен подход изисква значителни изменения на протоколите на изпитването и преразглеждане на крайните точки, които да бъдат използвани за приключване на изследването.

Какво могат да направят политиците?

  • Гарантиране на разпространението и проследяването на насоките, издадени от EMA на разработчиците относно управлението на клиничните изпитвания по време на пандемията. Най-вече в областта на редките заболявания, това е от решаващо значение, така че усилията, които пациентите полагат в клиничните изследвания (или като съветници на клиничните разработчици, когато дават принос за проектирането на проучване или като участници в изпитването) да не се губят.
  • Насърчаване на разработчиците да търсят съвети от регулаторите за това кога да спрат, разсрочат и/или адаптират своите проекти за клинични изпитвания (включително съвети относно приложимостта и ресурсите, необходими за отдалечено извършване на клинични изпитвания с помощта на иновативни/децентрализирани/цифрови инструменти) и да гарантират също че регулаторите са готови да предоставят този тип съвети.
Сподели