Рибката зебра разкрива скритата памет на ретината

Когато учените говорят за визуалното развитие, обикновено се смята, че мозъкът е основният орган, който извършва тази дейност. Нови данни обаче показват, че ретината може да участва много по-активно, отколкото се предполагаше до момента.

Дългогодишни изследвания доказват, че зрителната кора се променя под влияние на визуалната среда, чрез усъвършенстване на обработката на информация и влиянието върху поведението. Ретината традиционно се разглежда като стабилна структура, която само приема светлината и я предава към мозъка.

Ново проучване, публикувано в Neuron, поставя под съмнение тази представа. Авторите установяват, че ранните зрителни преживявания могат да оставят трайни промени в ретинните вериги, променяйки начина, по който се обработват зрителните сигнали и влияейки върху поведението дълго след края на първоначалното излагане.

Откритията показват, че част от визуалната адаптация започва още преди сигналите да достигнат до мозъка. Проучването е проведено върху риба зебра, широко използвана за изследване на зрителното развитие. Рибките са били отглеждани в контролирана среда, доминирана от вертикални или хоризонтални шарки, след което е било проследено как тези ранни условия влияят върху структурата, функцията и поведението на ретината.

Резултатите показват, че ретината запазва траен отпечатък от зрителната среда, в която се е развивала. Рибите, изложени на вертикални шарки, са развили по-силни реакции към вертикални стимули, а тези, отгледани сред хоризонтални шарки, са реагирали по-силно на хоризонтални. Промените са се запазили и след премахване на първоначалната контролирана среда.

Амакриновите клетки, които участват в ориентацията, са променили своята форма според зрителните условия. Клетките, съответстващи на доминиращия модел, са станали по-удължени, докато другите са загубили част от специалността си. Тези структурни промени са били придружени от промени в ретинния изход, като рибите са развили по-силни ориентационно селективни реакции към моделите, които са виждали в ранното си развитие. Реакциите, свързани с посоката на движение, са останали стабилни, което показва, че някои функции на ретината зависят от опита, а други са устойчиви.

Важно е да се уточни, че проучването има ограничения. То е проведено в силно контролирани условия, които не отразяват естествената среда. Не е ясно дали подобни механизми действат при по-сложни видове или в по-богати визуални ситуации. Фокусът върху ранното развитие оставя отворен въпроса доколко ретината остава пластична по-късно в живота.

Въпреки това резултатите променят разбирането ни за началото на визуалната адаптация. Ретината може да играе активна роля във формирането на зрителната обработка още в началото на зрителния път. Това има значение за бъдещите модели на зрителното развитие и за начина, по който ще се мисли за ранните зрителни интервенции.

Източник: mediamice.com