Рехабилитация за хора с макулна дегенерация

Една от най-важните, но често недостатъчно използвани услуги, достъпни за хора със загуба на зрение вследствие на макулна дегенерация, е рехабилитацията за хора със слабо зрение.

Много хора погрешно вярват, че загубата на зрение неизбежно води до отказ от любими дейности, социална изолация и загуба на независимост. Това често води до понижено качество на живот, чувство на скръб и депресия. Но това не винаги е вярно. С подходящо обучение, адаптирана среда и помощни технологии, хората могат да продължат да водят активен и удовлетворяващ живот.

Рехабилитацията за хора със слабо зрение е процес, който оценява оставащото зрение и цели неговото максимално ефективно използване. Тя включва преквалификация на зрителните навици, обучение в нови умения, адаптиране на средата и използване на помощни устройства и технологии.

Рехабилитационният процес е добре да стартира с оценка на зрението, с цел определяне на степента и характера на зрителната загуба. При необходимост ще ви бъдат предписани очила или контактни лещи. Препоръчва се провеждане на функционален анализ на ежедневните дейности и тяхната зависимост от зрителната способност.

Пациентът може да получи препоръки за помощни устройства, като оптични и електронни увеличителни средства, навигационни технологии и други адаптивни решения. Възможно е да се наложат промени в домашната среда, които да подобрят безопасността, ориентирането и самостоятелността.

Целта на рехабилитацията е да се създаде персонализиран план, който да подпомогне максималното използване на остатъчното зрение. Това ще доведе до по-ефективно зрително функциониране и значително подобрение в качеството на живот.

Кои специалисти участват в процеса по рехабилитация

В България рехабилитацията за хора със слабо зрение обикновено започва с консултация при очен лекар, който има опит в работата с пациенти с макулна дегенерация, глаукома или други състояния, водещи до остатъчно зрение. Някои от тези лекари са специализирани в слабото зрение и могат да предложат насочена подкрепа, съобразена с индивидуалните нужди на пациента.

Очният специалист ще извърши оценка на зрителната острота и функционалното зрение, ще предпише коригиращи очила или контактни лещи, ще препоръча оптични и електронни увеличителни устройства, както и ще насочи пациента към допълнителни услуги като рехабилитационни терапевти, социални работници или групи за подкрепа.

В България не навсякъде съществува професионална роля с наименование „терапевт по рехабилитация на зрението“, но сходни функции се изпълняват от обучени специалисти по ориентация и мобилност, ерготерапевти, обучители по дейности от ежедневието и психолози. Те обучават хората със слабо зрение как да използват остатъчното си зрение ефективно, да се ориентират в пространството, да боравят с помощни технологии и да възстановят самостоятелността си в ежедневието.

Рехабилитацията е добре да включва и специалисти по помощни технологии, обучители по дигитални умения, психолози, социални работници, както и групи за взаимопомощ и емоционална подкрепа. Тези услуги са особено важни за адаптацията към зрителната загуба и за изграждане на нови стратегии за справяне със състоянието.

В България няма рехабилитационни центрове във всички градове, но търсенето може да започне с консултация при очния лекар, който да прецени дали пациентът отговаря на условията за рехабилитационни услуги. Регионалните структури на Дирекция „Социално подпомагане“ също могат да предоставят информация и насочване. Пациентските организации, включително тези, които работят с хора със зрителни увреждания, разполагат с актуални ресурси и контакти. Онлайн търсене с термини като „рехабилитация за слабо зрение“, „помощни технологии за незрящи“ и „услуги за хора със зрителни увреждания“ може да допълни процеса на ориентиране.