Science Corporation имплантира чип за възстановяване на зрението на първи пациент с болестта на Stargardt

Главният изпълнителен директор на Science Corporation, Макс Ходак, обяви, че компанията е имплантирала своя чип за възстановяване на зрението PRIMA на първи пациент с болестта на Stargardt – наследствено очно заболяване, което постепенно разрушава централното зрение.

Ходак, бивш президент и съосновател на компанията за мозъчни импланти Neuralink, обясни по време на конференцията TechCrunch Disrupt как работата по PRIMA се вписва в по-широката мисия на компанията за разработване на нов тип интерфейс между мозъка и компютър (BCI).

„Ретината е част от централната нервна система“, казва Ходак. „Считаме, че кохлеарните импланти, ретиналните протези и двигателните протези са различни видове BCI.“

Ходак очерта бъдеще, в което мозъчно-компютърните интерфейси ще намерят приложение в широк спектър от медицински технологии, а не само като средство за управление на компютри.

PRIMA вече се предлага в Европа за пациенти, загубили зрението си поради географска атрофия, напреднала форма на свързаната с възрастта макулна дегенерация и компанията смята, че подходът може да бъде приложен при множество заболявания, включително болестта на Stargardt, за която към момента няма лечение.

Болестта на Stargardt засяга ретината, като причинява постепенна загуба на фоторецептори, светлочувствителните клетки в окото. Заболяването води до появата на централно „сляпо петно“, което постепенно се разширява. Смята се, че приблизително 150 000 души по света са загубили зрение вследствие на това заболяване.

„Едно от предимствата на това устройство е, че ако разглеждаме мозъка като компютър, зрението по същество представлява електрически сигнали, преминаващи по зрителния нерв“, казва Ходак. „Това е всичко, което мозъкът възприема като зрение. Ако успеем да накараме зрителния нерв да изпраща правилните сигнали към мозъка, можем да възстановим зрението.“

Компанията съобщава, че първият пациент с болестта на Stargardt е получил импланта PRIMA през май като част от текущо клинично изпитване в Sydney Eye Hospital в Австралия. По време на първата си рехабилитационна сесия пациентът е успял да види буква, а по време на втората е прочел дума.

За използването на устройството пациентите преминават през едночасова хирургична процедура, при която в задната част на окото се поставя малък чип на мястото на дегенериралите фоторецептори. Пациентите трябва да носят очила с вградена камера, които предават изображението към чипа. На практика имплантът функционира като изкуствени фоторецептори.

„Устройството, което този пациент носи, представлява имплант с размери два на два милиметра, поставен в задната част на окото, все едно гледаш през сламка“, обяснява Ходак. „Това не е широко цветно зрително поле. Става дума за малък участък в централното зрение. Образът е черно-бял, но е ясен и с висок контраст. Пациентът може да вижда по няколко букви наведнъж. Следващата стъпка е да увеличим зрителното поле. За да създадем по-голям имплант, трябва да се справим с извивката на окото и да направим електродите по-малки, за да се доближим до естественото ниво на детайлност.“

Той продължава: „Смятам, че имаме ясен път напред. В момента се разработва следващо поколение на технологията, което ще бъде тествано при хора през следващата година, а през идните пет години вярвам, че ще успеем да се доближим значително до естествената зрителна острота.“

Когато Ходак основава Science Corporation през 2021 г., след напускането си на Neuralink, компанията обявява плановете си за разработване на усъвършенствани невроинженерни технологии и мозъчно-компютърни интерфейси. Първата стъпка обаче е да докаже, че методите ѝ работят, поради което в момента се фокусира върху възстановяването на зрението при хора със зрителни увреждания.

Що се отнася до мозъчно-компютърните интерфейси на Science Corporation, компанията вече е заявявала, че нейният сензор ще бъде имплантиран вътре в черепа и ще лежи върху повърхността на мозъка, за разлика от устройството на Neuralink, което се поставя директно в мозъчната тъкан.

„В близко бъдеще ще приложим първата си клинична индикация, която все още не е обявена публично. Става дума за невродегенеративно заболяване, за което всеки е чувал“, каза Ходак. „Разглеждаме и възможностите при инсулт. Например, ако част от мозъка е увредена вследствие на инсулт, а можем да осъществим връзки с дълбоките структури на мозъка, бихме могли да добавим нови кортикални зони, все едно създаваме изцяло нови мозъчни области. Това е нещо невъзможно с традиционните електроди. Но в дългосрочен план мисията на компанията е да разберем как мозъкът създава съзнанието и да се научим да изграждаме инженерно създадени мозъци.“

Ходак допълва, че според Science Corporation в бъдеще много хора ще използват някаква форма на мозъчно-компютърен интерфейс. Макар компанията да не разработва технологията за „здрави 40-годишни хора“, той смята, че с напредване на възрастта все повече хора ще имат нужда от подобни устройства.

„Искаме да разберем как да удължим не само продължителността на живота, но и периода от живота, в който хората остават здрави и пълноценни“, заключва Ходак.

Източник: techcrunch.com