След напускането на Neuralink, Макс Ходак започва нов още по-смел проект

Макс Ходак създава компанията Science Corp, която работи върху технологии, способни да променят начина, по който хората възприемат света и самото съзнание. Ходак има дългогодишен опит в областта на невронауките. Като студент в Дюк той се включва в лабораторията на Мигел Николелис, а през 2016 г. заедно с Илон Мъск основава Neuralink. През 2021 г. той създава Science Corp. с бивши колеги от Neuralink, като целта е не просто да се подобри интерфейсът между мозък и машина, а да се стигне до нови нива на човешко съзнание.

Първият продукт на Science Corp. е Prima, микрочип, по-малък от оризово зърно, който се имплантира в ретината. В комбинация със специални очила и батерия технологията връща зрението на хора с напреднала макулна дегенерация. В клинични изпитвания с тридесет и осем пациенти осемдесет процента от тях успяват отново да четат, макар и по две букви наведнъж. Това е първият доказан случай на възстановена способност за четене при напълно слепи хора. Компанията очаква да пусне продукта в Европа през следващото лято, а в САЩ все още преговаря с FDA. В началото процедурата ще струва около двеста хиляди долара.

Зрението е избрано като първо поле за пробив, защото е най-важният вход към човешкото съзнание. Макулната дегенерация лишава милиони хора по света от способността да четат, да разпознават лица и да се ориентират в пространството. Възстановяването на зрението чрез Prima не е просто медицински напредък, а връщане на социална и икономическа независимост. Пациентите, които отново могат да четат, получават шанс да работят, да учат и да участват активно в обществото. Science Corp. планира да усъвършенства технологията така, че зрителното възприятие да стане по-близко до естественото. В бъдеще очилата ще бъдат по-леки, батерията – по-малка, а имплантът – с повече електроди и по-висока резолюция. Това ще позволи не само разпознаване на букви, но и на лица, цветове и по-сложни форми. Така зрението няма да бъде ограничено до базова ориентация, а ще се доближи до пълноценен визуален опит.

Следващата стъпка е оптогенна терапия. Тя цели да направи невроните чувствителни към светлина, така че да бъдат контролирани без електроди. Очите са особено подходящи за подобни експерименти, защото имунната система ги оставя относително изолирани. Ходак твърди, че използваните от Science Corp. протеини са по-бързи и по-чувствителни от тези на конкурентите. Ако протеините успеят да направят клетките на ретината чувствителни към светлина, това би означавало ново поколение лечение, при което не са нужни електроди. Така зрението може да бъде възстановено по-естествено, без риск от механично увреждане.

Дългосрочната визия обаче е още по-радикална. Компанията вече е тествала устройство върху мишки, което съдържа изкуствено отгледани неврони. В експерименти пет от девет мишки успяват да се научат да се движат наляво или надясно, когато устройството е активирано. Ако нещо се обърка, невроните могат да бъдат унищожени чрез прием на безопасно вещество, което действа като биологичен клапан.

Ходак вижда мозъчно-компютърните интерфейси като технология, свързана с дълголетието. Истинската цел е да се разбере и възпроизведе самото съзнание. Това включва решаването на така наречения проблем на свързването – как милиарди неврони създават единно преживяване. Ако това бъде постигнато, възможностите са почти безкрайни: от създаване на общо съзнание между няколко мозъка до нови форми на колективна идентичност.

Ходак предвижда, че до 2035 година био-хибридните интерфейси ще бъдат достъпни за пациенти, а до края на 2040-те ще станат масови. Той допуска, че човек с терминално заболяване може да избере да прехвърли съзнанието си в дигитална среда вместо да умре. Но дори без тези далечни сценарии, самото връщане на зрението е достатъчно революционно. Ако Science Corp. успее да направи процедурата достъпна и по-евтина, милиони хора по света ще получат шанс да видят отново и това ще бъде една от най-големите революции в медицината и технологиите. Източник: techcrunch.com