Въпроси и отговори за депресията при хората с макулна дегенерация

От д-р Арнолд Уайз

Възможно ли е депресията да влоши зрителните ни проблеми?

Няма научни доказателства, че депресията може да засили физиологичните или хистологичните промени, свързани с макулната дегенерация. Въпреки това, депресивното състояние може временно да ограничи вниманието, интереса и участието ни в заобикалящия свят. Това може да доведе до субективно усещане за влошаване на зрителната острота и чувствителност.

Може да се направи аналогия с начина, по който възприемаме яркостта и цветовете около себе си. Когато сме в приповдигнато настроение, светът изглежда по-ярък и жив. Обратно, дори един слънчев ден може да изглежда сив и безличен за човек, който се чувства тъжен. Това възприемано влошаване на зрението обаче е преходно. След като депресивният епизод отмине, не се наблюдават трайни физически последици върху зрението.

Колко дълго продължава депресията и може ли да се предвиди това?

В повечето случаи депресивните реакции, предизвикани от внезапни травматични събития като макулна дегенерация, са с относително кратка продължителност — от няколко седмици до няколко месеца. Единственият надежден начин да се предвиди колко дълго може да продължи депресията при конкретен човек е да се разгледа неговият предишен опит в справянето със стресови ситуации.

Хората с високо самочувствие, емоционална устойчивост, силна подкрепа от близки и активни социални контакти обикновено се възстановяват по-бързо от първоначалния шок, причинен от зрителното увреждане. От друга страна, тези, които в миналото са били по-склонни към депресия и чиято самооценка зависи от усещането за контрол и „перфектност“ в живота, може да се нуждаят от повече време, за да приемат и отговорят на вътрешните предизвикателства, които депресията поставя.

Макар доброто зрение да е важно за всички, степента, до която то е ключово за професионалната реализация или личните интереси на даден човек, също влияе върху усещането за заплаха при загубата му. Важно е да се подчертае, че при повечето хора депресията е временно състояние, което обикновено отшумява спонтанно.

Какво може да помогне за облекчаване на депресията?

Когато човек се намира в дълбока депресия или отчаяние, рядко е отворен за съвети. В такива моменти оздравителният процес често изисква време, подкрепа от близки или помощ от терапевт. Въпреки това, има някои подходи, които могат да бъдат полезни.

Първата стъпка е да признаем и приемем депресивните чувства като реални, естествени и значими. Те не са признак на слабост, лош характер или провал, а сигнал, че е необходимо приспособяване и изцеление. Вместо да се борим с тези чувства, можем да ги разглеждаме като покана да преосмислим пътя си и да потърсим нова посока.

Полезно е да намерим доверен човек — приятел или член на семейството — с когото да споделим емоциите си. Най-ценното, което този човек може да направи, е просто да ни изслуша и да бъде до нас, без да ни дава съвети или да ни подтиква да се чувстваме по-добре преди да сме готови.

Важно е да не прибягваме веднага към всяко лекарство или добавка, които други препоръчват като „чудодейни“. Вместо това, можем да се стремим да запазим колкото е възможно повече от ежедневните си навици и да се грижим за тялото и духа си чрез умерени физически упражнения, когато се чувстваме достатъчно мотивирани.

Има ли витамини или лекарства без рецепта, които могат да помогнат при депресия?

Когато става въпрос за депресия, особено в контекста на загубата на зрение, не бива да търсим изцеление единствено чрез храносмилателната система. Това, което е наранено, е не просто тялото, а душата — онази вътрешна част от нас, която е изграждала връзка със света чрез сетивата. Загубата на зрителна функция може да засегне дълбоко чувството ни за идентичност и принадлежност.

Заздравяването на такава „душевна рана“ изисква време, болезнено приемане на случилото се, подкрепа от хората, които полагат грижи и се стремят да разберат, както и постепенно насочване на енергията към това, което все още е възможно, вместо към онова, което вече не е.

Този процес е преди всичко вътрешен и психологически, а не химичен. Въпреки това, той може да бъде подпомогнат чрез балансирано хранене, включително витаминни добавки, особено ако загубата на апетит пречи на добрия хранителен режим. Редовната физическа активност също играе важна роля.

В някои случаи, когато депресията е продължителна и дълбока, лекарят може да препоръча антидепресанти с рецепта. Те могат да помогнат за възстановяване на баланса на неврохимикалите в мозъка, които са нарушени в резултат на емоционалния стрес. Важно е да се подчертае, че тези медикаменти не са основното средство за лечение, а допълнение към процеса на вътрешно възстановяване.

Как семейството и приятелите могат да помогнат при депресия?

Подобно на самите хора, засегнати от макулна дегенерация, семейството и приятелите могат да окажат най-голяма подкрепа, но не трябва да се плашат от първоначалната депресивна реакция. Важно е да се разбере, че тази реакция, макар и болезнена, често е част от процеса на адаптация и вътрешно пренареждане. Вместо да се тълкува като провал или застой, тя може да бъде възприета като естествен отговор на загубата и начало на нов етап в справянето.

Най-ценното, което близките могат да предложат, е грижовно и разбиращо присъствие. Не е нужно да се бърза с насърчения или решения. Вместо това, е важно да се приеме временното отдръпване, загубата на апетит и сън, тъгата или гнева като част от процеса. Търпението и съпричастността са по-полезни от опитите за „поправяне“ на състоянието.

Полезно е също така да се работи креативно заедно с човека, засегнат от макулна дегенерация — да се търсят възможности за лечение, когато е уместно, да се подкрепя запазването на наличното зрение и да се намират начини за компенсиране на загубеното. Особено важно е да се разпознае нуждата от максимална независимост, дори когато в някои аспекти зависимостта се увеличава. Подкрепата трябва да бъде насочена към това човекът да запази усещането си за контрол и достойнство.

Ако депресията остане дълбока и непродуктивна в продължение на седмици, или ако се появят постоянни мисли за самоубийство, желания или поведение в тази посока, е наложително близките да настояват за професионална помощ. Това не е знак на слабост, а на грижа и отговорност.

Кога пациент със свързана с възрастта макулна дегенерация трябва да потърси професионална помощ?

В повечето случаи професионална помощ няма да бъде необходима, тъй като всеки човек притежава вътрешен потенциал за възстановяване. Този потенциал е особено силен, когато преди началото на макулната дегенерация са съществували стабилни междуличностни връзки и подкрепяща среда.

Понякога обаче травматичната ситуация и произтичащите от нея депресия или тревожност, включително мисли за смърт или самоубийство, могат да станат толкова тежки и продължителни, че професионалната помощ става наложителна. Важно е да се подчертае, че търсенето на такава помощ не е признак на слабост, а на сила и отговорност към себе си.

Често самото решение да се потърси помощ или първата среща със специалист, който има опит в подкрепата на хора, преживели загуба, води до облекчение от най-тежките усещания за безнадеждност и отчаяние. Най-добре е професионална помощ да се потърси навреме, преди депресията да се задълбочи до степен, в която човек губи надежда за бъдещето и усещането за смисъл и щастие.

Какви професионални възможности са достъпни за пациента с макулна дегенерация? Какви са предимствата и ограниченията на всяка опция?

Ако пациентът има офталмолог или семеен лекар, който е чувствителен към емоционалните преживявания, свързани с диагнозата макулна дегенерация, този специалист може да бъде изключително полезен. В много случаи именно този тип подкрепа — внимателно изслушване и обсъждане на емоционалните реакции — е напълно достатъчна. Освен това, ако лекарят има опит с антидепресанти, той може да ги предпише, когато това е уместно.

Когато е необходима по-интензивна психотерапия, пациентът може да се обърне към психолог или психиатър. Тези специалисти притежават специфични умения за провеждане на слушателска и интерактивна терапия, която подпомага процеса на адаптация и възстановяване. В повечето ситуации, здравната система често затруднява достъпа до продължителна терапия, особено когато тя се провежда от психиатър. Само медикаментозно лечение или ограничен брой консултации обикновено не са достатъчни за пълноценно възстановяване след травматична загуба.

Психиатърът, който е обучен и в психотерапия, има допълнителното предимство да бъде експерт в психофармакологията. Това му позволява да съчетава терапевтична работа с медикаментозно лечение, когато е необходимо. В същото време много други специалисти по психично здраве предлагат висококачествена индивидуална, групова или семейна терапия.

На някои места пациентите могат да се включат и в групи за самопомощ, водени от професионалист или квалифициран доброволец, който сам е преживял макулна дегенерация. Такива групи предлагат ценна емоционална подкрепа, споделен опит и усещане за общност.

Има ли подходящи книги или статии за депресията, които човек може да прочете?

Депресията е естествен, често срещан и универсален отговор на непреодоляна загуба или стрес. В същото време тя е дълбоко индивидуално преживяване, тъй като всеки човек реагира по свой уникален начин. Поради тази причина не е препоръчително да се насърчава четене по темата в момент на остра загуба, каквато е диагнозата макулна дегенерация.

Пътят към възстановяване не минава непременно през книги и статии, а през вътрешния процес на адаптация, през взаимоотношенията със значими хора и, когато е необходимо, с помощта на грижовен и квалифициран специалист.

За онези, които не са в остър етап на страдание и проявяват интерес към задълбочено четене, особено професионалисти или образовани читатели, се препоръчва книгата „Продуктивна и непродуктивна депресия: успех или неуспех на жизненоважен процес“ от Еми Гът. Тя разглежда депресията не само като симптом, а и като възможност за личностно развитие или застой, в зависимост от начина, по който човек преминава през нея.

Кратък биографичен очерк

Д-р Арнолд Уайз е сертифициран психиатър и психоаналитик, родом от Мичиган. Завършил е специализирано обучение в Института в Хартфорд, Кънектикът, и в Медицинския колеж на Ню Йорк. В продължение на двадесет години е практикувал частно в Хартфорд и е преподавал клинична практика в Медицинския факултет на Университета на Кънектикът и в Медицинския колеж на Ню Йорк.

От 1992 до 2000 г. д-р Уайз е директор на службите за психично здраве и медицински директор в Медицинския център „Северно Навахо“ в Шипрок, Ню Мексико.

Източник: macular.org