Генна терапия – винаги ли трябва да е генно-специфична?

Лечението с генната терапия Luxturna, осигурява на ретината здрави копия на увреден ген, наречен RPE65, но работи само за тези, чиято загуба на зрението е причинена от мутация в него. Малък брой други генни терапии са в клинични тестове, но отново, те почти винаги са насочени към конкретен ген. С над 300 различни гена, потенциално отговорни за наследствени заболявания на ретината, това оставя огромен брой хора без възможност за лечение. Изследователите проучват и други подходи, като клетъчно-базирани терапии, които имат потенциала да работят независимо от причинния генетичен дефект.

В ретината има два вида светлочувствителни фоторецепторни клетки: пръчици, които са концентрирани в периферията на ретината и дегенерират рано в прогреса на пигментния ретинит; и конусчеви клетки, които се намират в средата на ретината и са отговорни за детайлното централно зрение. Преди повече от десет години учените откриват, че пръчиците произвеждат вещество, което е жизненоважно за оцеляването на конусчевите фоторецептори , и го наричат фактор на жизнеспособност на конусчетата (RdCVF). Тъй като пръчиците загиват при прогресията на пигментния ретинит, количеството на RdCVF намалява значително и конусчетата в крайна сметка страдат от това.

Биотехнологичната компания Sparing Vision проучва възможността за повишаване на нивата на RdCVF, чрез генна терапия, с крайна цел да се запази централното зрение за много по-дълго, без значение каква е основната генетична грешка. Лечението на Sparing Vision предоставя копия на генетичните инструкции за изграждане на RdCVF, които след това се използват от фоторецепторите и други клетки на ретината за увеличаване на производството. Гените RdCVF са опаковани в безвредни вируси и се доставят чрез субретинална инжекция, точно като Luxturna, но имат потенциала да упражняват благоприятни ефекти независимо от гена, причиняващ болестта. Sparing Vision се надява да започне ранна фаза на клинични изпитвания във Франция и САЩ в края на 2022 г.

Компанията има и друг подход към генната терапия в предклиничното развитие, използвайки ген, който може да „задвижи“ конусчеви фоторецептори, които вече са частично дегенерирали. В дългосрочен план Sparing Vision има за цел да комбинира двата подхода с надеждата да възстанови част от загубеното зрение и да удължи терапевтичния ефект.

Междувременно американска компания, наречена Ocugen, се надява, че един конкретен ген, наречен NR2E3, може да има силата да пренастрои и стабилизира клетките на ретината, които са били увредени от редица различни генетични грешки.

NR2E3 е известен като модифициращ ген, който може значително да повлияе на резултатите от заболяването, като окаже ефект върху началото, скоростта на прогресия и тежестта и въздейства на ключови биологични мрежи. Проучвания в пет уникални миши модела на дегенерация на ретината, всички с различни генетични дефекти, показват, че генната терапия с NR2E3 спасява фоторецепторите от по-нататъшно увреждане след началото на заболяването.

Ocugen започва ранна фаза на клинично изпитване на тази терапия при 18 души с RP, причинена от мутации в самия NR2E3 или в гена RHO (родопсин), като те се надяват да тестват лечението в широк спектър от генетични диагнози. Текущият процес се провежда на седем места в САЩ.

Тези два примера показват потенциала на генните терапии да имат по-широко въздействие. Източник: retinauk.org.uk

Сподели