Светлината (от слънцето или от изкуствен източник) се разпространява по права линия и отразявайки се в околните предмети попада в очите ни.
Светлината първо преминава през роговицата, прозрачната, куполообразна повърхност, която покрива предната част на окото. Роговицата огъва (пречупва) входящата светлина, която след това преминава през зеницата. Ирисът, оцветената част на окото, регулира размера на зеницата, като спира твърде много светлина, навлизаща в окото, когато е светло, и увеличава максимално количеството светлина, навлизаща в окото, когато е тъмно.
След това светлината преминава през лещата, която фокусира светлината върху задната повърхност на окото, ретината. Окото променя формата на лещата, докато гледаме далечни или близки обекти, за да ги държим на фокус – това се нарича акомодация.
Ретината е тънка, деликатна, фоточувствителна тъкан, която покрива задната част на окото. Тя съдържа „фоторецепторни“ клетки, които преобразуват светлината в електрохимични сигнали. Тези сигнали се обработват и преминават от ретината към мозъка през зрителния нерв, сноп от около един милион нервни влакна. И накрая мозъкът обработва сигнала, за да създаде изображението, което виждаме. Изображението, получено върху ретината, всъщност е обърнато с главата надолу, но още като бебе мозъкът ни се научава да обръща изображението, за да не се бъркаме.
