Хората с увреждания по целия свят попаднаха в кризата с COVID-19 вече маргинализирани. През последните години правителствата поеха по-амбициозни ангажименти относно уврежданията, но те не бяха реализирани. Ситуацията със съществуващата маргинализация и ограничената държавна подкрепа се влоши още повече през последните няколко месеца, когато хората с увреждания по света бяха опустошени. Не се знае степента на разрухата и това е част от проблема. Много малко страни са събрали данни – още по-малко добри данни – за това, което се е случило с хората с увреждания по време на тази криза. Една държава, която го направи, Обединеното кралство, показа, че хората с увреждания са два пъти по-застрашени да умрат от COVID-19, отколкото хората без увреждания, дори след приравняване на възрастта и други демографски обстоятелства. Няма причина да се смята, че тази статистика непременно би била по-добра в страни, които пренебрегват този анализ.
Едновременно с разходите за живота и здравето има непосредствени икономически затруднения за хората с увреждания. Само в САЩ през март и април един милион хора с увреждания са загубили работата си. Участието им в работната сила е намаляло с 20% в сравнение с 14% за хората без увреждания. Проучванията от мнозинството в света показват несигурното положение на хората, които нямат достатъчно пари, за да се справят и които са загубили слабите източници на доход, които са имали.
Всичко това се случва в контекста на предизвикателствата породени от изолацията и липсата на помощ, дискриминацията в медицинското лечение и прекъсването на услугите, свързани с увреждания. Кризата породена от COVID-19 жестоко разкри неравенствата в неравностойните общества и пропуските в системите, предназначени да подкрепят хората.
Въпреки че много страни са предприели някаква инициатива, свързана с уврежданията, в отговор на възникналите проблеми, това често са малки корекции, а не значителната подкрепа, необходима за преодоляване на по-нататъшните предизвикателства в областта на общественото здраве и икономиката. По-отвореният подход съществувал доскоро също създава значителни проблеми за хората с увреждания, които се нуждаят от дългосрочни решения.
Дълбоката криза също е съществена трансформация, която не е лишена от положителни резултати. Забелязва се внимание към уврежданията не само от по-активната от всякога общност на хората с увреждания, но и от основните медии и от международните партньори за развитие. (За съжаление не се проявява същото внимание от страна на правителствата. За някои, макар и определено не за всички хора с увреждания, ускоряването на достъпа до интернет даде възможност на социално участие и работа, които преди това не бяха възможни.
Една от най-големите трагедии през последните месеци е опустошението на заведения за дългосрочни грижи, институции и други затворени заведения. Почти 50% от хората, починали от COVID-19, са живели в някаква затворена среда или в така нареченото заведение за „грижи“. Деинституционализацията е спешен въпрос за общността на хората с увреждания и сега се превърна в такъв за света.
Има много възможности за създаване на нов свят и ние трябва да се борим той да бъде по-добър. Може да има по-голям успех, колкото повече съюзници имаме с нас и колкото повече можем да оформяме проблемите си като принос към сътресенията, които преживяват нашите общества и икономики.
Непосредственият отговор на кризата, ако е включено увреждането, ще формира нови и по-добри възможности за хората с увреждания в бъдеще. Ако се осигури видимост и участие на хората с увреждания в социално-икономическия процес, това ще бъде основа за тяхната роля във възстановяването. В световен мащаб присъединяването на хората с увреждания трябва да бъде изцяло включено в усилията за международно сътрудничество, които ще подпомогнат възстановяването от кризата.
Източник: Disability Debrief: an international update on persons with disabilities in the COVID-19 crisis
