Оптогенетичната терапия UGX‑201 дава нов шанс за зрение при напреднал пигментен ретинит

Пигментният ретинит е едно от най-тежките наследствени очни заболявания. При него фоторецепторите в ретината постепенно загиват и човек губи нощното зрение, периферното зрение и накрая централното. За много пациенти диагнозата идва късно, когато фоторецепторите вече са почти напълно разрушени. Това прави класическите генни терапии неприложими, защото те работят само ако има живи клетки, които да бъдат коригирани.

Клинично проучване от Китай показва, че дори при много напреднал пигментен ретинит е възможно да се възстанови частична зрителна функция чрез оптогенетика. Това е подход, при който в ретината се въвеждат светлочувствителни протеини, които позволяват на останалите живи клетки да реагират на светлина.

Проучването е проведено в Първа университетска болница към Университета Суджоу (First Affiliated Hospital of Soochow University). Това е водещ офталмологичен център, който участва в иновативни терапии за наследствени заболявания на ретината.

UGX‑201 е експериментална терапия, която използва модифициран вирусен вектор, за да достави в ретината изкуствен светлочувствителен протеин. Той се експресира в ганглийните клетки.
Експресира означава, че клетките започват да произвеждат този протеин сами, след като получат генетичната инструкция. Така ганглийните клетки, които нормално не усещат светлина, придобиват нова функция и могат да изпращат зрителни сигнали към мозъка. Това заобикаля напълно увредените фоторецептори.

В проучването участват девет души с напреднал пигментен ретинит. Шест от тях имат минимално светусещане, а трима са напълно без светусещане. Всеки участник получава само една интравитреална инжекция. Това е добре позната офталмологична процедура, при която лекарството се поставя в стъкловидното тяло на окото.

След 52 седмици резултатите са окуражаващи. При пациентите със запазено светусещане се наблюдава средно подобрение на зрителната острота с 0.30 logMAR (около 3 реда повече на стандартна скала). Това е клинично значима промяна. Един участник показва и отчетливо подобрение в чувствителността към светлина при FST тест. Това е специализиран тест, който измерва колко силен трябва да бъде светлинният стимул, за да бъде възприет.

Въпросникът за качество на живот NEI VFQ‑25 също отчита подобрение. Той измерва доколко зрението влияе на ежедневните дейности, ориентацията, социалните контакти и самостоятелността.

Най-впечатляващи са резултатите при тримата участници без никакво светусещане. И тримата възстановяват способност да усещат светлина в различни моменти след лечението. Двама запазват това подобрение до края на проследяването. Това е важен сигнал, че оптогенетичният подход може да върне базова зрителна функция дори при хора, които са напълно слепи.

По отношение на безопасността терапията се представя добре. Не са наблюдавани сериозни нежелани реакции. Двама участници имат краткотрайна болка и временна загуба на зрение непосредствено след инжекцията, свързани с повишено вътреочно налягане. Симптомите преминават бързо. Не са открити възпалителни реакции или структурни увреждания на ретината.

UGX‑201 е първата терапия, която използва човешки опсин, комбиниран с метаботропен рецептор. Този механизъм позволява по-висока чувствителност към светлина без нужда от специални очила или външни светлинни устройства. Ако бъде потвърдено в по-големи проучвания, това може да се превърне в нов тип лечение за пациенти, за които досега не е имало никакви терапевтични възможности.

Оптогенетиката е все още в ранна фаза, но резултатите от UGX‑201 показват, че възстановяването на зрителните функции при напреднал пигментен ретинит вече е реалистична перспектива. Това е първа стъпка към бъдеще, в което дори хора с тежка загуба на зрение могат да получат шанс за частично зрително възстановяване.

Източник: American Journal of Ophthalmology,