Географската атрофия (ГА) е напреднала форма на свързаната с възрастта дегенерация на макулата (МДСВ). ГА засяга предимно макулната област на ретината и се характеризира с постепенна, прогресивна загуба на фоторецептори, пигментен епител на ретината (RPE) и подлежащите хориокапиляри. Прогресивната загуба на клетки на ретината е свързана с постепенна и необратима загуба на централна зрителна функция, която може да засегне едното или и двете очи.
ГА е водеща причина за зрителни увреждания при възрастни хора, засягаща повече от 5 милиона души по света. Проучване при хора с европейски произход показва, че разпространението на ГА (% от хората с ГА в популацията) нараства рязко с възрастта, увеличавайки се приблизително 4 пъти с всяко десетилетие от живота след 50-годишна възраст; от 0,7% при хората на възраст 70 години, до 2,9% при хората на възраст 80 години и 11,3% при хората на 90 години.
Проучване, оценяващо честотата на МДСВ сред бялото население на САЩ, съобщава за годишни нива на заболеваемост от ГА от 1,9 на 1000 на възраст ≥50 години; нивата се повишават значително с възрастта, нараствайки от 0,3 на 1000 при лица на възраст 60-64 години, до 3,0 на 1000 при тези на възраст 75-79 години, до 22,0 на 1000 при лица на възраст >90 години. ГА е отговорен за приблизително 20% от всички случаи на правна слепота в Съединените щати и 26% от случаите в Обединеното кралство.
Проведени са много проучвания, съобщаващи данни за разпространението и/или честотата на късна МДСВ (ГА и неоваскуларна МДСВ) в различни страни и региони по света. Тъй като се предвижда броят на засегнатите от МДСВ и ГА да нараства през следващите десетилетия, в съответствие с растежа и застаряването на населението, става все по-важно да се съберат текущи статистически данни на национална и регионална основа, за да се оформят политиките в здравеопазването и изследванията в бъдеще.
Неотдавнашно проучване, оценява общата годишна стойност на МДСВ в късен етап на съответно 449 милиона за България и 7,6 милиарда евро за Германия.
От решаващо значение е събираните данни, свързани с тежестта на МДСВ и ГА, да са както от гледна точка на индивида, така и на обществото. За да се ръководят правилно политическите решения, данните за тежестта трябва да включват както преки, така и непреки разходи.
Усилията за събиране на данни трябва да обслужват нуждите на две основни аудитории: лица, вземащи решения, и изследователи. Вземащите решения включват създатели на политики и служители на правителствата, както и глобални, регионални и национални експерти по обществено здраве, финансиращи агенции и организации на гражданското общество. Изследователите се нуждаят от по-висока степен на детайлност, така че да могат потенциално да разработят нови и усъвършенствани проучвания.