Механизмите, водещи до развитие на МДСВ и последваща прогресия до късните ѝ форми (ГА и нМДСВ), не са напълно разбрани.
Смята се, че ГА се причинява от сложно взаимодействие на метаболитни, генетични и фактори на околната среда. Няколко рискови фактора (възраст, тютюнопушене, етническа принадлежност и генетика) са най-често свързвани с развитието на ГА.
Ранната форма на ГА обикновено се развива в областта на макулата, заобикаляща фовеята, като я щади до късните етапи на заболяването. Хората с фовеално-щадящо заболяване може да нямат намаляване на централната зрителна острота, но могат да изпитат други симптоми на влошено зрение, включващи:
• Слепи петна – Те влошават зрението, така че пълните думи или цялото лице не се „побират“ в пощадената централна фовеална област. В резултат на това хората може да имат затруднения с разпознаването на лица или четенето (намаляване на скоростта на четене). Слепите петна са известни също като парафовеални скотоми.
• Намалена контрастна чувствителност – Това се случва, когато е намалена способността на очите да виждат изображение на „сходен“ фон. Ниската контрастна чувствителност може да причини затруднения при шофиране през нощта, включително трудности при виждането на пешеходци, вървящи по лошо осветени улици. Намалената контрастна чувствителност може да увеличи риска от падане, когато повърхности на различни нива са с еднакъв цвят.
• Забавена тъмна адаптация – Това се случва, когато за очите става все по-трудно да се приспособяват при преминаване от ярко към слабо осветление (напр. влизане в тъмен театър, от ярка дневна светлина навън).
Късна форма на ГА се наблюдава, когато атрофията засяга както екстра-фовеалната област, така и фовеята, като предизвиква тежко влошаване на зрителната острота. Пациентите изпитват увеличение на симптомите от ранния и междинен етап, като се появява и изкривяване на зрението – правите линии започват да изглеждат вълнообразни.
Диагноза на ГА
Понастоящем ГА може да бъде ефективно диагностицирана само с пълен очен преглед, включващ техники за образна диагностика на ретината. Прегледът обикновено се извършва в специализирана офталмологична клиника. Използват се няколко изследвания, обикновено в комбинация, за диагностициране на ГА и проследяване на прогресията.
Стандартният „функционален“ зрителен тест, с който хората са запознати, е тестът за зрителна острота, който проверява колко добре виждате детайлите на буква или символ от определено разстояние. ГА обикновено е бавно прогресиращо заболяване и ранните етапи не са свързани със загуба на централна зрителна острота. Следователно този тест не е достатъчен за откриване на функционални дефицити, изпитвани от хора с ГА. Необходими са алтернативни оценки на зрителната функция, за да се идентифицира влошаване на зрението, преди да настъпи загуба на фовеална функция.
След диагностицирането на ГА, се наблюдава различна скорост на прогресия между индивидите. Докладвани са средни темпове на растеж на атрофичните зони, вариращи от 1,2 до 2,8 mm на година. Факторите, свързани с вариациите в темповете на растеж на ГА, включват размер, конфигурация и местоположение на атрофичните зони, състояние на другото око, генетични фактори, тютюнопушене, диета и излагане на слънце.
Инструментите (PRO) са насочени към пациентите, за да могат те да придобият представа за въздействието на дадено заболяване върху различни аспекти от тяхното ежедневно качество на живот, включително физическо, психическо и социално функциониране. Два PRO инструмента (въпросници) се използват главно за събиране на информация от пациенти с МДСВ:
• Индекс на функционалната независимост при четене (FRI) – Въпросник от 7 елемента, който оценява ефекта на ГА върху способността на пациента да извършва самостоятелно четене. Доказано е, че резултатът на индекса FRI е чувствителен към размера на ГА лезията, както и към промените в размера на ГА лезията с течение на времето.
• Въпросник за зрителни функции от 25 елемента (VFQ-25) – инструментът с 25 елемента измерва влиянието на зрителната дисфункция върху функционалните аспекти (напр. четене на вестник).
