Предизвикателства пред слепи и слабозрящи по време на COVID-19, ключови констатации от анкета проведена от WBU (Част 2)

WBU е провела анкета сред голям брой слепи и слабозрящи за да документира аспектите с които са се сблъскали по време на първата вълна на епидемията. Изводите са събрани в доклад, обобщени са предизвикателствата, стратегиите и препоръките, като са подкрепени с цитати от анкетираните.

Когато са помолени да споделят трите най-трудни предизвикателства, пред които са се  изправили по време на кризата с COVID-19, в отговорите на проучването се появяват 8 тематични области на предизвикателства. Те са представени в зависимост от честотата, с която хората ги отбелязват, но по-важното, е че тези тематични области не са отделни елементи, а взаимносвързани.

5. Здраве

• Липсата на подходящи мерки за подкрепа, които да помогнат на незрящи и слабовиждащи хора да се придържат към указанията за физическо дистанциране и санитарен контакт с повърхности, повиши излагането на COVID-19 и опасностите от заразяване.

• Съществуващите бариери пред достъпа до медицински услуги и лечение бяха засилени от пандемията и новите разпоредби, които влязоха в сила, особено лошите правила за достъпност, което направи достъпа за хора без личната им помощ много труден.

„Въпреки че трябва да направя медицински прегледи; Сега не мога да ги извърша поради изолация, тъй като се страхувам да не се заразя. Ако се разболея, не знам дали бих оцелял. Страхувам се, че респираторът ми няма да бъде свързан, защото съм сляп и стар.“

• Личните предпазни средства и хигиенните мерки, предвидени за обществена безопасност, не вземат предвид потребители, които са незрящи или частично зрящи при проектирането им, разпространението или употребата.

Жените са много по-склонни да забележат предизвикателства, свързани със здравето. Процента е  особено висок сред жените на възраст между 25 и 45 години

• Много хора изразиха страх от необходимост от лечение по време на кризата с COVID-19, било то от самия вирус или от друг проблем, свързан със здравето, поради опасения, че техните доставчици на здравни услуги ще ги дискриминират като слепи или слабовиждащи хора.

„Усещането за несигурност, за безпомощност, ако в даден момент се заразя с Ковид. Мислейки си за това, че съм в болница, лекувам се, без слухови апарати, с моето слабо зрение, с непознати хора … е, това създава стрес.“

6. Физическо дистанциране

• Правителствата не успяха да осигурят политики за физическо дистанциране, без алтернативни разпоредби те са изключително трудни за спазване от незрящи и слабовиждащи хора, което води до чувства на тревожност и нервност.

• Хората с кучета водачи са изправени пред предизвикателства, когато са извън дома си, тъй като кучетата им помощници не са обучени да поддържат физическо разстояние или да търсят дистанционни маркери.

„Социалното дистанциране означава, че не мога да ходя със зрящия си водач. Без него не успях да напазарувам консумативи, да отида в банката, да отида в аптеката за моите капки за глаукома, да отида на местата, където се даряват храни за уязвими групи, да закупя достатъчно маски или дезинфектанти за ръце.“

• Много хора споделят опит как физическото дистанциране се оказа контрапродуктивна мярка за тях, тъй като повишава нуждата им да докосват или да се доближават до повърхности.

• Споменати ситуации, при които хората не винаги са прощавали грешки, които са допуснали поради слепота или липса на зрение, или обратното, са били твърде нетърпеливи да помогнат и са приемали, че е добре да се доближат до човека, без първо да питат.

„Много пъти персоналът контактува с мен, без да носи ръкавици и без да иска разрешение. Нямам нищо против, защото не съм параноик, но не мисля, че е редно да се нарушава личното пространство на някого по този начин.“

• Редица хора със слабо зрение споделят опит за това как са се сблъскали с трудности при създаването на безопасни заобикалящи мерки, за да не се доближават до повърхности, и както много други анкетирани, често са се чувствали разочаровани или победени.

7. Нагласи

• Преживяването на дискриминация не е новост за незрящите и слабовиждащи хора и сега с COVID-19 не е по-различно, тъй като хората споделят своя опит от отказ за достъп до здравеопазване, образование, транспорт, пазаруване и банкови услуги.

„Беше достатъчно трудно с обществения транспорт, след всичко това съм искрено загрижен, че незрящите ще бъдат напълно изоставени в тази криза.“

• Налице е очевидна липса на разбиране сред широката общественост за това как COVID-19 влияе по различен начин на слепите и слабовиждащите хора, което води до по-малко толерантност към тяхната ситуация, отколкото до положително отношение към това, което те могат да направят, като същевременно поддържат безопасността на всички.

• Стигмата и лошите нагласи накараха някои хора да се въздържат да излизат или да използват своите помощни средства, поради страх да не получат негативни коментари.

Като цяло проблемите около нагласите са по-често повдигани от по-младите възрастови групи.  

„Понастоящем не използвам белия си бастун, тъй като имах инцидент в началото на този период на Ковид с някой, който ме накара да не искам да бъда идентифициран като лице с увредено зрение.“

• Пандемията подчерта колко много слепи и слабозрящи хора не се разглеждат от работодателите си като равни на своите колеги.

„Опитах се да окажа помощ веднъж в супермаркета и в крайна сметка местната полиция ми се скара, казвайки, че трябва да спазвам безопасно разстояние. Мисля, че те не разбират, че в обществото има различни групи и те не знаят как да взаимодействат с тях, дори ако обясните, че не виждате добре и че имате нужда от помощ. В моя случай всички тези видове бариери, с които се сблъсквам днес, създават в мен един вид тревожност, която никога досега не съм изпитвал в ежедневието.“

8. Неправилни политики и практики

„Неясната политика на правителството и лошото изпълнение на разпределението на помощта му ми прави невъзможно да се възползвам от тези помощи. Няма отговор от правителствените горещи линии и имейли, ако искате да се оплачете.“

• Много хора коментират как плановете и мерките за реагиране на COVID-19 не вземат предвид слепи и слабовиждащи хора и всички допълнителни разпоредби, необходими им, за да останат защитени, особено по отношение на социалната защита. Това беше до голяма степен защото правителството не се консултира с тях.

„Съседите ми пазаруват вместо мен, тъй като магазинът ми изисква да отпечатам на лист хартия нужните ми продукти, които искам да купя. Нямам принтер и нямам нужда от него. Помолих персонала на магазина за възможността да им изпратя списък по пощата. Те отказаха, защото казват, че не могат да имат решение за всеки човек.“

• Новите наредби и практики, въведени от правителствата и доставчиците на услуги, не бяха съобщени по достъпен начин, за да могат незрящите и слабовиждащите да ги осъзнаят самостоятелно.

• Няколко анкетирани съобщават, че техните лични карти за увреждане не са били ефективни при осигуряване на приоритетна подкрепа при нужда.

„В моя град има ограничение за излизане за пазаруване. Това се организира от номера на вашата лична карта. Мога да пазарувам веднъж седмично, но личният ми асистент може да отиде само в друг ден. Трудно е да се обясни, че не мога да пазарувам сам; това ми беше отказано. Трябваше да платя много повече, за да отида в друг супермаркет, за да ми бъде позволено да пазарувам.“

• Много от анкетираните говорят за чувството, че са изоставени по време на кризата и за страховете си какво означава това за бъдещето им.

Източник: Worldblindunion.org

Сподели