Хлорохинът е антималарийно лекарство, одобрено от FDA през 1934 г. От тогава е установено, че е полезен при лечението на автоимунни заболявания като лупус и ревматоиден артрит.
Стандартните дози хлорохин, използвани за лечение на малария и други заболявания, имат малко странични ефекти. Въпреки това, се наблюдава токсичност когато високи дози се инжектират много бързо в кръвообращението (парентерално) или се приемат като таблетки (перорално) редовно в продължение на много години. Най-сериозните усложнения на хлорохина са ретинопатия, кардиомиопатия, невромиопатия и миопатия.
Високите дози и употребата в продължение на години са най-значимите рискови фактори, засягащи очите. Двата неблагоприятни ефекта в очите са кератопатия (роговична болест, получена от появата на калций върху централната роговица) и ретинопатия. Ретинопатията, срещана при продължителната употреба на хлорохинови аналози, е много сериозен клиничен проблем и може да доведе до необратимо увреждане на ретината и загуба на зрение. Пациенти с основно заболяване на ретината са изложени на по-висок риск от хлорохинова токсичност.
В ранен стадий, индуцираното с хлорохин заболяване на ретината често може да бъде безсимптомно, но може да бъде открито чрез загуби на чувствителност в зрителното поле или чрез промени в оптичната кохерентна томография. По-късно при заболяването пациентите могат да развият макулопатия (окото на бика), характеризираща се с пръстен на пигментен епител на ретината (RPE) в областта на макулата по-близо до фовеята. Наблюдаваната токсичност на хлорохина може да доведе до широко разпространение на RPE и атрофия на ретината, със загуба на централно, периферно и нощно зрение.
Хлорохиновата токсичност представлява сериозно офталмологично притеснение, тъй като не може да се лекува, освен това е имало случаи на прогресиране на зрителната загуба при пациенти дори години след прекратяване на лечението с хлорохин или хидроксихлорохин, следователно е важно да бъдете внимателни с употребата му. Особено пациенти с ниско тегло (по-малко от 50 кг) и бъбречно заболяване трябва да получават само дози, предписани според теглото им, максимум 6,5 mg хлорохин-фосфат на кг телесно тегло.
Въпреки че се предполага, че хлорохинът може да промени киселинността на повърхността на клетката, като по този начин не позволява вируси като COVID-19 да я заразят, няма консенсус дали хлорохинът и другите антималарийни лекарства са безопасни и ефективни за лечение на COVID-19, тъй като тестовете все още са в много ранен етап.
Все още не е ясно как хлорохинът или някое антималарийно лекарство биха действали срещу COVID-19.
Научният и медицинският консултативен съвет на Retina International препоръчва на засегнатите от дистрофия на ретината да не се самолекуват с хлорохин и настоятелно съветва пациентите да следват съветите на своя доставчик на здравни услуги преди всяка употреба на хлорохин.
Проф. Д-р Еберхарт Зреннер
Председател на Международния научно медицински консултативен съвет на Retina
