Инженери от катедрата по компютърни науки в университета Бингхамтън, Държавен университет на Ню Йорк, са програмирали роботизирано куче -водач, което да помага на хора с увредено зрение, като управлението се осъществява чрез дърпане на каишка.
Асистент-професорът Shiqi Zhang от университета Binghamton, заедно с докторанта David DeFazio и Eisuke Hirota, работят върху роботизираното куче-водач, за да подобрят достъпността за хора с увредено зрение. Те представят демонстрация, в която кучето-робот води човек по лабораторен коридор, уверено и внимателно отговаряйки на въведените команди.
Zhang разказва за някои от мотивите, предизвикали стартирането на проекта.
„Бяхме изненадани, че много малка част от общността на хората с увредено зрение и незрящите, могат да използват истинско куче-водач. Проверихме статистиката и се оказа, че само 2% от тях могат да направят това. Някои от причините за този дефицит са, че истинските кучета-водачи струват скъпо и обучението им отнема две до три години. Също така само около 50% от кучетата завършват обучението си и продължават към обслужване на хора с увредено зрение. Роботизираните Кучета водачи представляват потенциално значително намаление на разходите, и повишаване на ефективността и достъпността.
Това проучване е един от ранните опити за разработване на робот, след развитието и намаляването на цената на технологията на четириногите. След като работи около година, екипът успява да разработи уникален интерфейс, управляван чрез дърпане на каишка.
„За около 10 часа обучение тези роботи са в състояние да се движат наоколо, да навигират във вътрешната среда, да насочват хората, да избягват препятствия и в същото време да могат да откриват хората с нарушено зрение“, казва Zhang.
Въпреки че роботът е обещаващ, DeFazio казва, че са необходими допълнителни изследвания и разработки, преди технологията да е готова за употреба.
„Следващата ни стъпка е да добавим интерфейс на естествен език. Така че в идеалния случай бих могъл да разговарям с робота въз основа на ситуацията, за да получа помощ“, казва той. „Освен това, интелигентното неподчинение е важна способност. Например, ако съм с увредено зрение и кажа на кучето-робот да пресече през трафика, бихме искали роботът да разбере това и да пренебрегне командата, която човекът е подал в тази ситуация. Това са някои бъдещи насоки, които разглеждаме.“
Екипът е в контакт с Националната федерация на слепите на Сиракуза, за да получи директна и ценна обратна връзка от общността на хората с увредено зрение.
„Онзи ден разговаряхме с един незрящ човек и тя спомена колко е важно да се предпазвате от внезапни падания. Например, ако има неравен капак пред вас, би било чудесно, ако може да бъдете предупредени за това, нали?“ – казва Дефазио.
Въпреки че екипът не се ограничава по отношение на това, което технологията може да направи, обратната връзка и интуиция ги карат да вярват, че роботите могат да бъдат по-полезни в специфични среди. Тъй като роботите могат да имат карти на места, които са особено трудни за навигация, те потенциално могат да бъдат по-ефективни от истинските кучета-водачи при воденето на хора с увредено зрение до желаните от тях дестинации.
„Ако разработването върви добре, тогава потенциално след няколко години можем да поставим това куче-робот в търговски центрове и летища. Доста прилича на начина, по който хората използват споделени велосипеди в кампусите“, допълва Zhang.
Въпреки че все още е на ранен етап, екипът вярва, че това изследване е обещаваща стъпка за увеличаване на достъпността на обществените пространства за общността с увредено зрение.
Екипът ще представи доклад за своето изследване на Конференцията за обучение на роботи (CoRL) през ноември. Източник: techxplore.com
