Изкуствени ретини, направени в космоса, изглеждат по-добри от тези , направени на Земята – което предполага, че изделие за една от водещите причини за слепота може да бъде един от първите продукти, произведени на бъдещите търговски космически станции.
След като светлината навлезе в окото, тя пътува до ретината – тънък слой в задната част на органа – където светлочувствителните клетки, наречени фоторецептори, я преобразуват в електрически сигнали. След това сигналите се изпращат до мозъка за интерпретация. Много очни заболявания увреждат фоторецепторите, което води до проблеми със зрението или дори до слепота. Те засягат милиони хора и няма известни лечения за едни от най-често срещаните: пигментен ретинит и свързана с възрастта дегенерация на макулата.
Дори толкова лека сила, като силата на гравитацията по време на производството може да доведе до несъвършенства.
стартираща компания LambdaVision от Кънектикът използва светлинно активиран протеин, наречен „бактериородопсин“, за изграждане на изкуствени ретини. Надеждата е устройствата един ден да възстановят зрението при хора с дегенерация на ретината, като заменят увредените им фоторецептори.
„Активирана от светлина, навлизаща в окото, изкуствената ретина изпомпва протони към биполярните и ганглийните клетки“, обяснява изпълнителният директор на LambdaVision Никол Вагнер. „Рецепторите на тези клетки откриват протоните, което ги задейства да изпращат сигнали до оптичния нерв, по който те пътуват до мозъка.“
Всяка от изкуствените ретини съдържа 200 слоя протеин върху мрежеста мембрана. Колкото по-равномерни са тези слоеве, толкова по-добре ще работи имплантът, но дори толкова лека сила като гравитацията по време на производството може да доведе до несъвършенства. В преследване на безупречни протеинови слоеве, LambdaVision решава да проучи осъществимостта на производството на своите изкуствени ретини в космоса, с надеждата, че микрогравитационната среда на сателитите ще доведе до по-добър продукт.
Компанията се обединява със Space Tango, базирана в космоса изследователска фирма, за да експериментира, използвайки един от своите CubeLabs, контейнери с размер на кутия за зареждане, пълни с всички автоматизирани системи, необходими за извършване на експеримента. Подкрепени от грант от 5милиона $ от НАСА, екипът изпраща първия си CubeLab до Международната космическа станция (МКС) през 2018 г., а четири други го последват във времето.
Петият CubeLab вече се завърна на Земята и според първоначалния анализ на LambdaVision, 200-слойните филми в него са били по-еднородни от контролите, които са създали на Земята. Този пети експеримент е и най-автономният досега – докато изследователите на LambdaVision е трябвало често да се намесват при ранните CubeLabs, новата технология в този създава филмите почти изцяло самостоятелно.
Всеки експеримент с микрогравитация е помогнал на LambdaVision в целта на компанията да изпълни производствените стандарти на FDA за своите изкуствени ретини до края на 2023 г. и вече има още три CubeLabs, планирани да пристигнат на МКС през следващата година.
„Постигнахме голям напредък, но има още работа за вършене“, казва Вагнер. „Продължаваме да разглеждаме параметрите, продължаваме да анализираме, но създаването на 200-слоен филм в микрогравитация е изключително постижение.“
LambaVision се надява да подготви своите изкуствени ретини за изпитания, включващи пациенти с напреднал пигментен ретинит през 2024 г. Ако те вървят добре, ще последват изпитания за лечение на свързана с възрастта макулна дегенерация.
„Има много обещания в продължението на тази работа в среда на микрогравитация“, казва Вагнер пред Financial Times. „Но МКС е изследователска лаборатория. Търговските космически станции ще имат повече възможности. Те ще бъдат проектирани с мисъл за бъдещето.“ Източник: freethink.com
