Изследователи от Медицинското училище в Харвард направиха още една решителна стъпка в усилията си да разработят генна терапия за хора със синдром на Usher тип 1F, рядко заболяване, което причинява глухота и прогресивна слепота.
Нов начин за доставяне на коригирана версия на дефектния ген, който причинява синдрома на Usher – PCDH15 – възстановява слуха при мишки и показва потенциал за възстановяване на зрението при нечовекоподобни примати, съобщава екипът в Journal of Clinical Investigation.
Това е втората експериментална генна терапия за синдрома на Usher, разработена от лабораторията на проф. David Corey от института Blavatnik в HMS. По-ранни изследвания показаха, че друга стратегия за доставяне на ген възстановява слуха при мишки. Новият метод предоставя втора опция, ако първият подход се окаже опасен или неефективен при тестване върху хора.
„Без клинично изпитване при хора не можем да знаем дали първата ни генна терапия възстановява нормалната функция“, казва Кори, старши автор на изследването. „Тази нова стратегия ни дава резервно копие, в случай че първата терапия не работи. Може дори да се окаже, че е по-добра от първата, след като бъде тествана върху пациенти.
Основно предизвикателство при проектирането на терапия с гена PCDH15 е, че той е твърде голям, за да се побере в адено-асоцииран вирус (AAV) – най-често срещаното и най-безопасно средство, използвано за пренасяне на гени в клетките.
По-ранна стратегия на екипа, включва съкращаване на PCDH15 в мини ген, който може да се побере в AAV. Новата стратегия тества разрязване на целия ген на две, вмъкване на всяка половина в AAV и доставяне до вътрешното ухо или око. Там половините се съединяват отново и започват да инструктират клетките да правят правилно протеина, който кодира генът, protocadherin-15.
Хората със синдром на Usher тип 1F се раждат без слух или чувство за баланс и постепенно губят зрението си. Новият подход възстановява слуха и баланса на мишки, но гризачите не изпитват вида загуба на зрение, наблюдаван при синдрома на Usher тип 1F, така че екипът не може да проучи дали зрението им се е подобрило.
Двойната AAV терапия повишава нивата на протокадхерин-15 в светлочувствителните клетки на ретината, като протеинът мигрира на правилното място в тези клетки. И двата резултата предполагат, че стратегията за лечение може един ден да действа за запазване на зрението на засегнатите.
„Тези резултати са особено вълнуващи, защото докато кохлеарните импланти могат да се справят със загубата на слуха при хората, понастоящем няма лечения за зрителната дисфункция, свързана със синдрома на Usher“, казва първият автор на изследването, Марина Иванченко, офталмолог и инструктор по невробиология в Corey Lab.
Членовете на Corey Lab са работили с колеги от Института по молекулярна и клинична офталмология в Базел, Швейцария. Източник: neurosciencenews.com
