Докато расте, Вероника Макдугъл си мисли, че всички виждат света по начина, по който го вижда тя – замъглено, леко разфокусирано и с тунелно зрение. С напредване на възрастта зрението й се влошава и дори най-силните диоптрични очила не ѝ помагат. Когато е на 15, брат й се опитва да я научи да шофира. Една вечер тя се качва на шофьорското място, за да тренира и забелязва, че не вижда нищо, всичко е черно, като след това тя спира да шофира.
Вероника казва, че гимназията е била наистина трудна за нея, но е успяла да завърши и да отиде в общински колеж. Тъй като зрението ѝ се влошава, тя открива, че е все по-трудно да чете учебните си материали и невъзможно да вижда задачите на черната дъска. Вероника е благодарна, че е имала късмет да има някои наистина подкрепящи учители – включително сегашната първа дама на САЩ, Джил Байдън – но в крайна сметка напуска колежа.
Когато е на 24 години, тя отива при специалист, който й казва, че има пигментен ретинит, рядко дегенеративно заболяване, което с течение на времето ще я остави юридически сляпа. Вероника споделя, че е почувствала новината като смъртна присъда.
„Всичките ми мечти да стана медицинска сестра, да се омъжа, да имам деца, да пътувам – всичко това просто се разби в този момент.“
Вероника се превръща от щастлив и позитивен човек в гневен и депресиран. Всяка сутрин се събужда ужасена, чудейки се: „Това ли е денят, в който ще ослепея?
В този момент майка ѝ научава за клинично изпитване от компания, наречена jCyte. Вероника кандидатства да бъде част от него, приета е и й е поставена инжекция със стволови клетки в лявото око, като тя споделя, че в продължение на няколко седмици зрението ѝ постоянно се подобрява.
„Около месец след лечението се возех в колата с майка ми и изведнъж осъзнах, че я виждам с крайчеца на окото си, докато гледам право напред. Това никога, никога преди не ми се беше случвало, защото бях загубила периферното си зрение в ранна възраст, без да осъзнавам, че до този момент никога не съм имала това преживяване.
Тя се връща в колежа, захваща се сериозно с обучението, започва да ходи и да бъде по-активна, усеща сякаш се е преродила. Но в последната й година, точно когато наближава да получи дипломата си, зрението й отново започва да се влошава. За щастие тя успява да участва във второ клинично изпитване и този път зрението й се връща по-силно от всякога.
„Много съм благодарна на изследователите, които ми върнаха зрението с лечението, за което са работили през целия си живот. Щастлива съм от възможността да получа двете инжекции и да бъда част от невероятно преживяване, чрез което виждам отново. Чувствам се толкова благословена! Благодаря ви, че ми върнахте живота.”
И като си връща живота, Вероника има шанс да даде живот. Когато е в колежа, тя се среща с Робърт, мъжът, който впоследствие става неин партньор, а сега те вече имат малко момче, Елиът.
Що се отнася до бъдещето, Вероника се надява да получи нова терапия със стволови клетки, за да подобри още повече зрението си. Двете лечения на Вероника са на лявото й око. Тя се надява, че Администрацията в скоро време ще одобри терапията на jCyte, за да може да получи лечение и на дясното си око. Тогава, споделя тя „Ще мога да видя света, така както всички останали.“ Източник: blog.cirm.ca.gov
